Георги Салчев
| Георги Салчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Георги Салчев (Салкин) е един от куриерите, пренесли добилото слава Кърваво писмо на Тодор Каблешков до Революционния комитет в град Панагюрище. To е пренесено от деветнадесетгодишния Салчев, който е член на Революционния комитет в Копривщица. Той изминава пътя от Копривщица до Панагюрище само за два часа, след като при нормални обстоятелства за това са необходими пет – шест часа. Точно преди Панагюрище конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.[1]
Георги Салчев е осмото и най-малко дете в семейството на абаджията Салчо. След погрома на въстанието той намира убежище в село Джумая, Пловдивско при брат си Петър. Известно време след това, преоблечен като турчин, заминава за Стамбул и започва да работи при копривщенски абаджия. През 1882 г., след като се завръща в Копривщица, се жени за Парашкева, наричана по копришки Пека. На отправените покани да кандидатсва за поборническа пенсия той отвръща по следния начин: „Слушай чедо, не съм извършил коя знае какъв подвиг. Не всичко на тоя свят се прави за пари. Има святи неща, които не бива да се заплащат!“.[1] Вестоносецът на Априлското въстание, след като отбива военната си служба в Пловдив се записва доброволец и взима участие в Сръбско-българската война.[2]
Поради трудните времена през 1899 г. се преселва в съседното село Душанци. Баща на три деца, тук му се раждат още двама сина и една дъщеря – Мария. Известен в селото като благ, мъдър и сладкодумен човек, Георги Салчев почива на 3 януари 1937 г. в дома на най-гоемия му син Салчо.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Панчо Балов-Майски, Дойчо Иванов. Из летописа на село Душанци. Душанци, Златен змей, 2012. ISBN 978-954-776-021-0. с. 187 – 189.
- ↑ Колектив. Бунтовният щурм на Копривщица 1976 г. София, Дирекция на музеите, издателска къща „Славина“, 1996. с. 57.