Георги Саров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Саров
български свещеник и революционер

Роден
Починал
1910 г. (41 г.)

Георги Йоргакиев Саров с псевдоними Кубрат и Хаджи Серафим[1] е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от най-дейните революционери в Малкотърновския революционен район.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в лозенградското село Пирок в 1869 година. Учи в родното си село и в Лозенград и негов учител е Петър Киприлов. Георги Саров става учител на 16 години и след това свещеник. Жени се и е изпратен от владиката в нова енория. Установява се в Паспалово, където къщата му служи за укритие на нелегални дейци за освобождение.[3] През есента на 1898 година го посещава преминалият в нелегалност деец на ВМОРО Лазар Маджаров, по чията препоръка към къщата ми е направено подземно скривалище. Домът на Георги Саров става центъра в селото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Саров взема активно участие в изграждане на комитетските мрежи.[4] В село Паспалово се създава комитет на ВМОРО, за чийто председател е избран поп Георги Саров.[5] Той ръководи преминаване на границата и пренасяне на пушки за организацията.[6] Саров участва в Илинденско-Преображенското въстание.[7] След неуспеха на въстанието поп Георги се мести със семейството си в България, където е свещеник две години в ямболското село Първенец, а след това една година в Сливен, а после в село Белеврен и накрая в село Бата, Поморийско.[8] Умира в 1910 година в село Бата.[2]

Син на поп Георги Саров е Никола Георгиев Саров, македоно-одрински опълченец, местоживеене в Батаджик, праматарин, IV отделение, записан в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.57, 99
  2. а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 83. Посетен на 5 август 2013 г.
  3. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 83-84. Посетен на 5 август 2013 г.
  4. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 85. Посетен на 5 август 2013 г.
  5. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 86. Посетен на 5 август 2013 г.
  6. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 91. Посетен на 5 август 2013 г.
  7. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 95. Посетен на 5 август 2013 г.
  8. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). ИК „Ваньо Недков”, София, 2007. с. 105. Посетен на 5 август 2013 г.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 605.
     Портал „Македония“         Портал „Македония