Георги Свраков
| Георги Свраков | |
| български икономист | |
| Роден | Георги Константинов Свраков
12 ноември 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1985 г.
|
| Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Димитър Свраков |
Георги Константинов Свраков е български икономист, професор.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 ноември 1901 г. във Варна. Негов брат е стоматологът Димитър Свраков. През 1924 г. завършва с докторат държавни науки в Берлинския университет. От 1925 г. е асистент, през 1927 г. става доцент, а през 1935 г. – професор във Висшето търговско училище във Варна. В периода 1940 – 1970 г. преподава във Висшия икономически институт в София. Чете лекции по стопанска политика, кооперативно дело, финанси и кредит. Умира на 12 февруари 1985 г.[1]
Автор е на научните трудове:
- „Стопанската същност на кооперацията“ (1930);
- „Теория на търговската политика“ (1936);
- „Митото и държавните финанси“ (1939);
- „Основни начала на финансовата наука“ (1950).[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3954.
