Георги Спанчовалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМОРО в Мелнишко. За дееца на ВМРО в Кочанско вижте Георги Спанчевски.

Георги Спанчовалията
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
15 декември 1903 г. (34 г.)
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Спанчовалията е на петия ред, трети от ляво надясно след Яне Сандански и Спиро Петров.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Спанчовалията (26-и в третата колона).

Георги Иванов Шуплев, известен като Спанчовалията, Спанчовски или Спанчевски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Спанчовалията е роден във валовищкото село Горно Спанчево, тогава в Османската империя, днес България. Баща му Иван Шуплев е четник на Стоян Карастоилов, с чиято чета участва в Кресненско-разложкото въстание. Георги Спанчовалията в 1894 година формира хайдушка чета, с която действа в Южен Пирин, Алиботуш и Сенгелската планина и участва в Четническата акция на Македонския комитет. Присъединява се към ВМОРО и участва в най-старата чета в Серски окръг - тази на дядо Илия Кърчовалията заедно с Георги Чалъков, Стоян Гаджов и Георги Башлията от Кърчово, Димитър Кашиналията и Георги Баждаров.[1]

По-късно става войвода на ВМОРО в Мелнишко. Участва в съвещанията на Серския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и на 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[2]

След въстанието Георги Спанчовалията е убит в местността Седлото, по пътя между селата Калиманци и Черешница, заедно с двама четници от своя четник Михал (Миял) от Капатово, който е турски шпионин. Михал отрязва главите им и ги занася на мелнишкия каймакамин, занася ги на мелнишкия каймакамин и му заявява, че като не могъл да занесе главата на мечката Яне Сандански, му носи главите на вълчетата. Михал е награден със сребърна сабя и месечна заплата. На 14 септември 1904 година Михал е убит от Петър Говедарчето и Георги Мухаджира.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаров, Георги. Моите спомени.
  2. Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр. 42
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 146.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 2, Редакция „Енциклопедия“, Благоевград, 1999, стр. 444.
     Портал „Македония“         Портал „Македония