Георги Спанчовалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМОРО в Мелнишко. За дееца на ВМРО в Кочанско вижте Георги Спанчевски.

Георги Спанчовалията
български революционер
Роден
Починал
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Спанчовалията е на петия ред, трети от ляво надясно след Яне Сандански и Спиро Петров.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Георги Спанчовалията (26-и в третата колона).

Георги Иванов Шуплев, известен като Спанчовалията, Спанчовски или Спанчевски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Спанчовалията е роден във валовищкото село Горно Спанчево, тогава в Османската империя, днес България. Баща му Иван Шуплев е четник на Стоян Карастоилов, с чиято чета участва в Кресненско-разложкото въстание. Георги Спанчовалията в 1894 година формира хайдушка чета, с която действа в Южен Пирин, Алиботуш и Сенгелската планина и участва в Четническата акция на Македонския комитет. Присъединява се към ВМОРО и участва в най-старата чета в Серски окръг - тази на дядо Илия Кърчовалията заедно с Георги Чалъков, Стоян Гаджов и Георги Башлията от Кърчово, Димитър Кашиналията и Георги Баждаров.[1]

По-късно става войвода на ВМОРО в Мелнишко. Участва в съвещанията на Серския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и на 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовски, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Валовищко).[2]

След въстанието Георги Спанчовалията е убит в местността Седлото, по пътя между селата Калиманци и Черешница, заедно с двама четници от своя четник Михал (Миял) от Капатово, който е турски шпионин. Михал отрязва главите им и ги занася на мелнишкия каймакамин, занася ги на мелнишкия каймакамин и му заявява, че като не могъл да занесе главата на мечката Яне Сандански, му носи главите на вълчетата. Михал е награден със сребърна сабя и месечна заплата. На 14 септември 1904 година Михал е убит от Петър Говедарчето и Георги Мухаджира.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаров, Георги. Моите спомени.
  2. Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр. 42
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 146.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 2, Редакция „Енциклопедия“, Благоевград, 1999, стр. 444.
     Портал „Македония“         Портал „Македония