Георги Стаматов (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стаматов.

Георги П. Стаматов
Роден 25 май 1869 г.
Починал 9 ноември 1942 г. (73 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Георги П. Стаматов в Общомедия

Георги Порфириев Стаматов е съдия и писател в България от имигрирало семейство на бесарабски българи[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в Южнославянския пансион[2] при Тодор Минков. След Руско-турската освободителна война се преселва в България с баща си юриста Порфирий Стаматов през 1879 г.[2]

Завършва военното училище в София с чин подпоручик. Служи за кратко като офицер в артилерията[3]. Завършва „Право“[2] в Софийския университет.

Сред многото познати и приятели на Стаматов и съпругата му Верочка (Вера) е лидерът на широките социалисти депутатът Янко Сакъзов, който е женен за писателката Ана Карима, с която имат 3 деца[4]. Вера Стаматова и Янко Сакъзов обаче се влюбват и той се развежда с Ана. Стаматов хваща Вера под ръка, отвежда я при Сакъзов и си тръгва сам[3].

Къщата, в която Г. П. Стаматов живее през последните години от живота си. София, ул. "Юрий Венелин" №11
Паметната плоча на фасадата на къщата

Стаматов работи като съдия в Кюстендил, Трън и София[3]. След приключването на съдийската си кариера наема (през 1928 г.) за свой дом 3-ия етаж на красивата къща на улица „Юрий Венелин“ 11.

Пише основно разкази. Литературната си дейност започва през 1890-те г., дебютирайки през 1891 г. със стихотворението „Невесел е за мен денят“[2]. Първия си разказ публикува в списание „Мисъл“ през 1893 г.[2]

Сътрудничи на списанията „Мисъл“[2], „Съвременник“[2], „Листопад“, „Златорог[2], „Македоно-одрински преглед“. За кратко участва в дейността на ВМОРО.

Пейо Яворов, Михаил Герджиков и Георги Стаматов като сътрудници на „Дело“, 1901 - 1902 г. Фото Александър Владиков
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
  • „Паладини“
  • „Малкият Содом“
  • „Вирянов“
  • „Нарзанови“
  • „Чардафон Великий“
  • „Picnic“
  • „Венски“
  • „В миши дупки“
  • „За едно кътче на душата“
  • „Бивши Лермонтов“
  • „Старият прокурор“
  • „Скитници-рицари“
  • „В кабинетна мъгла“
  • „Шурочка“
  • „На котва“
Други
  • „Невесел е за мен денят“ – стихотворение
  • „Вестовой Димо“ – книга
  • „Прашинки“ (1934) – сборник
  • „Рибари“ (1942) – роман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония