Георги Стоянов (Аврен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоянов.

Георги Стоянов
български духовник и революционер
Роден
1874 г.
Починал
24 февруари 1937 г. (63 г.)

Георги Стоянов е български духовник, участник в борбата за утвърждаване на Българската екзархия в Одринско, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Кърджалийско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1874 г. в село Аврен, което заедно със съседното Черничево, са единствените християнски села в района, обкръжени от плътни мюсюлмански маси. Той е най-малкото от четири деца в семейството. Учи в четирикласното българско училище в Одрин. В 1889 година Георги Стоянов подготвя отказването на Аврен от Патриаршията и изработва и изпраща заявлението за приемане на Екзархията в Одринската българска митрополия.

Става свещеник и служи в родното си село. В 1900 година при обиколка в Гюмюрджинско в Кушланли е привлечен към ВМОРО от свещеник Павел Николов. Заедно с дееца на ВМОРО Ангел Попкиров от Малък Дервент, учител в Аврен, организират в селото революционен комитет. В 1902 година комитетът е реорганизиран от нелегалните дейци Марин Чолаков и Стойчо Караиванов. По-късно Георги Стоянов служи като протойерей в Кърджали.[1]

Умира на 24 февруари 1937 г. в Кърджали. Гробът му е в двора на енорийската черква „Свети Георги“ в Кърджали.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 232 – 233.
     Портал „Македония“         Портал „Македония