Георги Стоянов (белетрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоянов.

Георги Стоянов
български писател
Роден

Националност  България
Работил в учител, журналист, писател
Литература
Период 1961 -
Жанрове повест, роман, новела, драма
Награди Христо Г. Данов“ (2021)

Георги Атанасов Стоянов е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Стоянов е роден на 27 октомври 1931 година в село Конуш, Пловдивски окръг. Завършва българска филология в Софийския университет. Учителства в родното си село и в Садово, после работи като журналист във вестник „Отечествен глас“ – Пловдив.

Поканен е за редактор в новооснованото издателство „Христо Г. Данов“. Тук работи цели 15 години, наказан по партийна линия, минава на работа в Окръжен съвет за изкуство и култура. След две години напуска и става главен редактор на в-к „Димитровско знаме“. След четиригодишно редакторство, той е назначен за редактор в списание „Тракия“, където остава до 1991 година.

През 1961 година излиза първата му книга „Лесно щастие“, посрещната с голям интерес от читателите и критиката, тя привлича интереса на читателите. Георги Стоянов е автор и на посрещнатата с голям интерес пътеписна книга „Американската мечта отблизо“; на есеистичната „Храм без икони“, „Любимец на народа“ – документална повест за световноизвестния музикант-кларнетист Никола Илиев; на селищната „Миналото на село Конуш“ и др. Неговите пиеси „Сватба“ и „Хайдутин и бесило“ са играни на сцените на Драматичен театър и Куклен театър (Пловдив).[1]

Основни теми на творчеството му: насилствената колективизация на селото, конфликтите между стари и млади, драмата на обезлюдяващите села, съдбата на „новите“ граждани, селяните, принудени да изоставят китни дворове и къщи, за да се заселят в панелни кафези, настъплението на парвенющината в съвременния живот, разпадът на моралните традиционни ценности, гибелните резултати от користните прибързани реформи.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 г. – първа награда от национален конкурс на СБП и СБЖ „Златен клас“ за повестта „Когато се разделяме“
  • 1967 г. – Наградата „Пловдив“ за повестта „Когато се разделяме“
  • Награда за съвременна драматургия за пиесата „Любов на твоя праг“ – 1976
  • Награден с орден „Кирил и Методий“ II ст.
  • Награда на СБП за мемоаристика за „Паметта на сърцето. Видяно и преживяно“, 2015
  • През 2021 г. е отличен с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лесно щастие“, повест, 1961 г., изд. „Христо Данов“
  • „Хубавицата крадла“, повест, 1964 г., изд. „Христо Данов“
  • „Когато се разделяме“, повест, 1966 г., изд. „Христо Данов“
  • „Стомна кладенчова вода“, разкази, 1967 г., изд. „Български писател“
  • „Грехът“, роман, 1968 г., изд. „Христо Данов“
  • „Този странен живот“, роман, 1975 г., изд. „Христо Данов“
  • „Вятър от крило“, новели, 1983 г., Военно издателство-София
  • Миналото на село Конуш", селищна история
  • „Любов на твоя праг“, роман, 1983 г., изд. „Христо Данов“
  • „Зъб от акула“, роман, 1987 г., изд. „Отечествен фронт“"
  • „Разпятия“, роман 1994 г., изд. „Хермес“
  • „Първа любов“, роман, 1999 г., ИК „Призма“
  • „Усмивки и печал“, разкази, 2001 г., „Призма“
  • „Милост за блудницата“, роман, 2001 г., ИК. „Хермес“
  • „Американската мечта отблизо“, пътепис, 2002 г. „Призма“
  • „Денят на крокодилите“, роман, 2006 г., ИК. „Летера“
  • „Любимец на народа“ – документална повест, 2007 „Призма“
  • „Храм без икони“ – документална, 2007, „Призма“
  • „Птиците и залезът“, роман, 2008 г., Издателство „Български писател“
  • „Обречени на самота“, новели, 2011, ИК „Блаком“
  • „Черната роза“, роман, 2011, ИК „Хермес“
  • „Между изгрева и залеза“ 2013, разкази и новели, изд. ФастПринт
  • „Тигрово око“, роман, 2013 г., изд. ФастПринтБуукс
  • Паметта на сърцето“ – документално-художествена, ИК „Хермес“, 2015.[3]
  • „Небесен огън“ – роман, ИК „Летера“, 2016 г
  • Усмивката на ятагана", роман, 2017 г., ФастПринт, Пловдив
  • „Хайдутин бесило“, куклена пиеса, играна на сцената на Пловдивския и куклен театър, 1972
  • „Сватба“, драма, играна на сцената на Драматичен театър, Пловдив, 1974/75 г., издадена.
  • „Любов на твоя праг“ – драматизация по едноименния роман, играна от самодейни театри, издадена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]