Георги Тановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Тановски
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Георги Атанасов Тановски е български офицер (генерал-майор), командир последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и 8 пехотна тунджанска дивизия през 1935 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тановски е роден на 15 юни 1883 г. в с. Макоцево, Софийско. През 1908 г. завършва Военното училище в София, като е зачислен в 2-ра рота на 22-ри пехотен полк. На 15 октомври същата година е произведен в чин подпоручик.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Проявява се като храбър офицер. Той е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913 г., където е тежко ранен и от епичните боеве със сърбите при Калиманци. С 22-ри полк на 7-а дивизия служи в Първата световна война. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916 г. в Сярското поле. После се бие на Дойран през септември 1918 г. в състава на 57-и пехотен полк на 9-а пехотна дивизия.

Женен е за Радка Харизанова от гр. Босилеград. От нея има трима синове. Първият - Любомир е роден през 1923 г. и умира на крехката възраст от 13. Вторият му син - Атанас е роден през 1926 г. и умира след кратко боледуване в дома си в София през 2006 г. Най-малкият от тримата синове - Владимир е роден през 1933 г. и издухва в съня си, заобиколен от близки, на 18.12.2019 г.

Георги Тановски е активен участник в Деветнадесетомайския преврат през 1934 година – по това време командва Софийския гарнизон и в полунощ през нощта срещу 19 май се явява при цар Борис III, за да уведоми за извършването на преврата, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.[1]

На 1 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса.

Генерал-майор Георги Тановски е разстрелян на 27 септември 1944 г. от партизани от бригада „Чавдар“ в района между Вакарел и Ихтиман. Гробът му е неизвестен и до днес. На 10 декември 1945 година е обявен от комунистическите власти за безследно изчезнал.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 267 – 268.
  2. Обявен за „безследно изчезнал“ на 10 декември 1945 г. Вероятно разстрелян на 27 септември 1944 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]