Георги Тановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Тановски
български военен деец
Роден: 15 юни 1883
Починал: 27 септември 1944[1]

Георги Атанасов Тановски е български офицер (генерал-майор), командир последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и 8-ма пехотна тунджанска дивизия през 1935 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тановски е роден на 15 юни 1883 г. в с. Макоцево, Софийско. През 1908 г. завършва Военното училище в София, като е зачислен в 2-ра рота на 22-ри пехотен полк. На 15 октомври с.г. е произведен в чин подпоручик.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).Проявява се като храбър офицер. Той е един от героите от боевете с турците при Булаир през януари 1913 г.,където е тежко ранен и от епичните боеве със сърбите при Калиманци.Със 22-ри полк на 7-а дивизия служи в Първата световна война. Като командир на рота разбива един английски кавалерийски полк в края на 1916 г. в Сярското поле. После се бие на Дойран през септември 1918 г. в състава на 57-и пехотен полк на 9-та пехотна дивизия.

Георги Тановски е активен участник в Деветнадесетомайския преврат през 1934 година – по това време командва Софийския гарнизон и в полунощ през нощта срещу 19 май се явява при цар Борис III, за да уведоми за извършването на преврата, уверявайки го, че той не е насочен срещу него.[2]

На 1 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса.

Генерал-майор Георги Тановски е обявен за безследно изчезнал на 10 декември 1945 година и е разстрелян на 27 септември 1944 г. от партизаните от бригада „Чавдар“ в района между Вакарел и Ихтиман.Гробът му е неизвестен до днес.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обявен за „безследно изчезнал“ на 10 декември 1945 г. Вероятно разстрелян на 27 септември 1944 г.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 267 – 268.

Източници[редактиране | редактиране на кода]