Георги Тенев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Тенев.

Георги Тенев
Роден 1969 г.
Професия писател и драматург
Националност Флаг на България България
Жанр антиутопия, научна фантастика
Тема посттоталитарните общества, социалната амнезия, псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, проблема за злото, теодицеята
Направление посттоталитарна литература
Известни творби „Партиен дом“ (Алтера, 2007)
Награди „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“
на Берлинския фестивал (1999)
Български роман на годината на фондация ВИК (2007)
Съпруга Евгения Атанасова
Уебсайт Страница в IMDb

Георги Тенев е български писател, сценарист, режисьор и продуцент. Автор е на проза, поезия и драматургия.[1] [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1969 г. в София. Син е на Теньо Тенев и Божанка Константинова. Потомък е на поета Николай Лилиев и на литературния историк Георги Константинов.[3] Завършва НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. е един от абсолвентите в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ. Избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си във Виенския университет през 1996/97 г.

Бил е драматург на Театрална работилница „Сфумато“ (1997 – 1999) и асистент в НАТФИЗ (1997 – 2002).

Съосновател е на Триумвиратус Арт Груп (1994), заедно с режисьора Явор Гърдев и сценографа Никола Тороманов. Постановки по негови текстове са играни в Германия (Лайпциг, 1998), Франция (Париж, 2004; Нанси, 2003), Русия (Санкт Петербург, 2004).

Автор и водещ на предаването за книги и литература „Библиотеката“ по БНТ. Сценарист (заедно с Димитър Стоянович]) и водещ на телевизионната кампания „Българските събития на ХХ век“ (излъчена по БНТ1, БНТ САТ през 2009 – 2010 г.) Автор на концепцията за предаването „Аеро: Кино и книги“ по телевизия Re:TV.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Основни теми на неговото творчество са културната и идеологическа празнина в посттоталитарните общества и постоянно появяващите се контракултури; рухването на утопиите и явлението социална амнезия. Повтарящите се наративи в неговите романи и пиеси са изградени върху псевдорелигиозността и безверието, варварството и революцията, Холокоста, проблема за злото, теодицеята. В своите последни произведения той често засяга екологични теми.

„Партиен дом“[редактиране | редактиране на кода]

Романът на Тенев „Партиен дом“ (Алтера, 2007) разглежда социалните парадокси на посткомунистическото българско общество. Ключовата метафора тук е аварията в Чернобил. „Партиен дом“ е философски опит върху паметта.

Романът излиза на английски език (Open Letter, 2016) в превод на Анджела Родел.[4]

Възприемането на „Партиен дом" в България, САЩ и Испания[редактиране | редактиране на кода]

„Партиен дом" предизвиква литературни спорове. Александър Кьосев приветства опита на „Партиен дом“ да се заеме с темата за социализма „фронтално“: „в самата му сърцевина... най-съществените теми и символи – Чернобил, партийния дом, даването на пари, скритите мрежи на властта“. [5] Журито на наградите „Вик“ избира „Партиен дом“ през 2007 за „Български роман на годината“. Митко Новков критикува остро романа, а решението на журито на „Вик“ да го награди нарича „просто учудващо“. Към негативните критици на „Партиен дом“ се нарежда и Владимир Трендафилов, който нарича избора на романа за награда „наистина ужасен“. На друг полюс е Марин Бодаков: „Книгата е брилянтна, с ледени нишки, вплитащи се в мастилото. Социализмът не е свършил...“ (в-к „Култура"). Ангел Игов и Деян Енев подкрепят романа (сп. ЛИК).

Статия във вестник „Култура” опитва да примири анализите на романа, без крайни оценки: „Партиен дом” разказва за социалистическата мечта. За силната, неизтриваема, провинциална, сляпа и страстна вяра, че можеш да станеш велик...”

През 2015 г. романът печели конкурса на издателство Open Letter и е издаден на английски език. [6][7]

След излизането на „Партиен дом“ в САЩ критиката също е полярна.[8] Неподписано ревю в „Публишърс уйкли“ определя романа като „замайваща, неравна и в основата си объркваща книга“.[9] Пит Мичъл рецензира в сп. „Асимптоте“: „Създаденото от Тенев в своята основа е анатомия на общество, чиито патологии са дълбоко закодирани в децата му, във всяка тъкан на физическия свят, която е осеяло със своята разруха(...) Времето на действие проблясва напред и назад без предупреждение; текстът е накъсан от пародийни стихове, списъци, вметки и параграфи.“[10] Кейси Хей пише в „The Literary Review“: „Само на 121 страници, стегнатият роман на Георги Тенев „Партиен дом" е едновременно, трагедия, комедия, любовна история и трилър, който напомня на „Портокал с часовников механизъм“ и „Апокалипсис сега“.[11]

Романът е преведен на испански език от Франциско Хавиер Галвез и е публикуван от Ediciones Baile del Sol (2010). Хосе Карлос Брето коментира испанското издание: „В „Партиен дом“ героите, родени в края на 60-е години, търсят обяснения за онова, което са преживели в последните 20 години от комунистическата система: за аварията в Чернобил и падането на Берлинската стена. Един процес, който е откъснал миналото от хаотичното настояще и едно бъдеще, пълно с неизвестни – затова е нужен някой, който да оправдае толкова много страдания и безчинства.“

„Кристо и свободната любов“[редактиране | редактиране на кода]

В романа си „Кристо и свободната любов“ (2008) Георги Тенев драматизира връзката между живота на един журналист интелектуалец и света на големите в изкуството и политиката. От едната страна е поставен главният герой, а от другата – Христо Явашев и Фидел Кастро. В романа Кристо се готви да опакова новопостроения Световен търговски център в Ню Йорк. Чисто фикционални и онирични преживявания са преплетени с части от романа, в които персонажите носят имената на реални личности или събитията са само леко модифицирани. Романът е публикуван за първи път през 2008 г. като съвместен проект между списание Вагабонд и „Елизабет Костова“.

„Господин М.“[редактиране | редактиране на кода]

Романът на Георги Тенев „Господин М.“ (Алтера, 2010) е книга за съдбата на Георги Марков – интелектуалец, емигрант, жертва на предизвестена смърт. Историята на М. събира малки и големи теми: спасяването на българските евреи, съдбата на царското семейство, Пражката пролет, откриването на пропагандната сила на телевизията, краха на социалистическата литература.

„Свещена светлина“[редактиране | редактиране на кода]

Сборникът с разкази „Свещена светлина“ (Алтера, 2009) е близък до жанра на научната фантастика. Книгата се занимава главно с въпроси от сферата на политическата коректност/некоректност и биополитиките. Такива са расизмът, собствеността върху човешките репродуктивни функции, сексуалното различие, дискриминацията, насилието. Други теми, засегнати в сборника, са болката и еротиката и различните политически и културни ценности, които се свързват със сексуалността. През 2010 г. преводачът на книгата на английски език Анджела Родел получава грант за превод от Пен център Ню Йорк, за да бъде подкрепено издаването на „Свещена светлина“ на английски.

„Български рози“[редактиране | редактиране на кода]

„Български рози“ (Колибри, 2016)

„Български рози“ (Колибри, 2016)[12] е тъмен, криминално загадъчен, безпощаден роман, който потапя в атмосферата на България от началото на XXI век. Насилие, присвояване на капитали и идентичности, битки за власт. Това е разказ за съдбата на интелигенцията в безскрупулния свят на силните, бруталните и богатите, за разбиването на илюзиите за невинност. История за непостижима любов и за предателства в името на успеха, известността и парите.

В рецензията си във в-к „Култура“ Ангел Игов пише за книгата: "... роман, който се захваща с политиката, сенчестия бизнес и прави от тях литература. Сложният сюжет се съсредоточава върху упадъка на богатото семейство от Бялата къща в полите на Витоша... Тенев е успял да направи нещо доста мъчно: да отстрани всякакви еднопосочни аналогии с конкретни лица, събития, сюжети от действителността и в същото време, да постигне правдоподобие и разпознаваемост на по-високо ниво." „Български рози" „насажда усещането за наблюдение – Бялата къща е обградена от камери, героите съзнават, че постоянно са следени, постоянно са на показ дори в тайния си живот, отделните сцени много често са скицирани със съзнателна провокация към традиционните повествователни похвати.[13]"

В бр.29/2016 г. на „Литературен вестник" Амелия Личева пише, че в „Български рози" „освен нюансите на стилове и равнища, улавяме и големите възможности на езика, който добрата литература трябва да демонстрира. Георги Тенев демонстрира образцовост в писането на социален роман. Романът е картина за провалените реформи и надеждата за тръгване в положителна посока, за съглашателствата, превърнали политиката в арена на посредствеността, за разложенията в медийната сфера.[14]"

„Жената на писателя“[редактиране | редактиране на кода]

„Жената на писателя“ (Колибри, 2017)

В своя сборник „Жената на писателя“ (Колибри, 2017)[15] авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град.

Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските кризи от последните години.

„Жената на писателя“ засища глада за силна, безкомпромисна литература. Но тя търси и спасение за обикновения, нерешителен човек.

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

„Червената планета"[редактиране | редактиране на кода]

„Червената планета" има номинация за националните награди Икар 2016 на Съюз на артистите в България[16] и е излъчена от Гилдията на театроведите, критиците и драматурзите.

Пиесата е режисирана от Ани Васева, а актьорският състав включва Леонид Йовчев, Юлияна Сайска, Галя Костадинова и Деница Даринова.

„Никога досега моя пиеса не е била подлагана на такъв радикален прочит. Ани Васева и нейният неудържим актьорски състав. След като видях в какво се превръща пиесата „Червената планета“, вече наистина съм сигурен, че А. Васева е самурай. И че харакирито е извършено върху мен.“ (Георги Тенев)[17]

„Злият принц"[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от спектакъла „Злият принц", Христо Петков и София Бобчева, фотограф: Калоян Божилов

„Злият принц" е поставена в Народния театър, има номинация за драматургия в наградите „Аскеер" и е издаден в годишника на „Аскеер 2014": ISBN 9789548649117. Пиесата е преведана на полски и е издадена в Dialog 5/2015 (Scena bułgarska: polityka, Zły książę Georgi Tenew, przeł. Hanna Karpińska).[18]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През август 2011 г. разказът „Завръщане в Хага“ от сборника „Свещена светлина“ е публикуван в онлайн изданието на списание „Гранта“[19].

„Вундеркинд“ е представен през май 2004 г. съвместно с премиерата на новата програма на театър Сфумато „Долината на смъртната сянка: Альоша“ (реж. Маргарита Младенова) и „Долината на смъртната сянка: Иван“ (реж. Иван Добчев) по драматургия на Георги Тенев.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Голямата награда „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“ на Берлинския фестивал (1999) за съвместния авторски проект „Атолът“, заедно с Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов.[20]

Романът му „Партиен дом“ получава Наградата за български роман на годината на фондация ВИК (2007).[21], [22], [23]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Страхът на резидента от отзоваване“. Проза и драматургия. София: ИК Триумвиратус и ИК Зелена вълна. 2000[24],
  • „Цитаделата“. Площадна поема. София: Зелена вълна, 2001, 208 с.
  • „Вундеркинд. Роман. Книга първа: Карамазови вариации“. Оформление и фотография на корицата Борис Мисирков. Калиграфия Мариан Томов. София, Триумвиратус ООД, 2004[25],
  • „Партиен дом“. Роман. София: Делта Ентъртейнмънт, 2006, 138 с.[26],
  • „Кристо и свободната любов“. Роман. Редактор Калина Гарелова. София: Лексис България ООД, 2005 (2008)[27], [28],
  • „Свещена светлина“. Разкази. София: Алтера, 2009[29],
  • „Господин М.“. Роман. София: Алтера, 2010[30].
  • „Български рози“. Роман. София: Колибри, 2016[31]
  • „Жената на писателя“. Разкази. София: Колибри, 2017

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тенев е режисьор и сценарист на филмите „Свещена светлина“ (2010)[32] и „Хубен рисува пари“ (2012)[33].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта „Словото“.
  2. Биографична бележка за Георги Тенев в сайта theatre.art.bg.
  3. Мариана Първанова, „Мистър Голямото четене – потомък на Лилиев“, в. „Монитор“, 24 декември 2011 г.
  4. https://www.amazon.com/Party-Headquarters-Georgi-Tenev/dp/194095326X
  5. Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, litclub.bg
  6. Georgi Tenev, Contemporary Bulgarian Writers
  7. Party Headquarters, Georgi Tenev, Open Letter , newpages.com
  8. Natalia Sarkissian, Unnatural Light – Review of Party Headquarters by Georgi Tenev, The Literary Review
  9. Party Headquarters by Georgi Tenev, Publishers Weekly (review)
  10. Pete Mitchell, Party Headquarters by Georgi Tenev, Asymptote Journal (review)
  11. Cassie Hay, A Review of Party Headquarters by Georgi Tenev, The Literary Review
  12. http://www.colibri.bg/knigi/1347/georgi-tenev-bylgarski-rozi
  13. Ангел Игов, „Това не е трилър: Георги Тенев. „Български рози“, в. „Култура“, бр. 33 (2870), 14 октомври 2016 г.
  14. Амелия Личева, „Като на екран“, „Литературен вестник“, бр.29, 14-20.09.2016 г.
  15. http://www.colibri.bg/knigi/1477/georgi-tenev-zhenata-na-pisatelq
  16. Награди Икар 2016: „Червената планета"
  17. Нова година, нови премиери: „Червената планета"
  18. DIALOG 5/2015: „Злият принц"
  19. „Returning to the Hague“, granta.com.
  20. „Prix Europa – най-добра европейска радиодрама“
  21. „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 8 ноември 2007 г.
  22. За церемонията по награждаването, провела се в зала 8 на НДК, със снимки, сайт на Награда Вик, 7 ноември 2007 г.
  23. Награда на фондация ВИК за български роман на годината: Прессъобщения
  24. Николай Гочев, „Отвъд началния дар“, рец. във в. „Култура“, бр. 26, 7 юли 2000 г.
  25. Мария Попова, „Вкусът на революцията“, рец. във в. „Култура“, бр. 43, 12 ноември 2004 г.
  26. Ангел Игов, „Радиация“, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006 г.
  27. Амелия Личева, „Самоопаковане“, рец. във в. „Капитал“, 31 октомври 2008 г.
  28. Мария Попова, „Носталгия по свободната любов“, рец. във в. „Култура“, бр. 27, 15 юли 2005 г.
  29. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2560), 2 октомври 2009 г.
  30. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 39 (2612), 12 ноември 2010 г.
  31. https://www.facebook.com/bgroses/photos/pb.1346097015447187.-2207520000.1493564035./1361602757229946/?type=3&theater
  32. За „Свещена светлина“ на сайта imdb.com.
  33. „Хубен рисува пари“, siff.bg.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]