Георги Тенев (революционер)

Георги Тенев
	Георги Тенев
български революционер
Роден	18 януари 1864 г. Свиленград, Османска империя
Починал	1948 г. (83 г.) Ямбол, Народна република България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тенев.

Георги Тенев Тодоров е български революционер, одрински деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Георги Тенев е роден в 1864 година в Мустафа паша в Османската империя, днес Свиленград в България. Става член на Свиленградския революционен комитет. През 1896 година властите го арестуват и Тенев лежи 18 месеца в затвора заедно с Павел Генадиев, Стефан Дишлиев и Хаджистефов. Благодарение на намесата на Никола Генадиев, брат на Павел Генадиев, османското правителство ги освобождава. Заминава за Македония и е четник в Пирин в 1898 – 1899 година.^[1]

В 1900 година оглавява чета от 7 души и екипирана с помощта Върховния комитет,^[2] която отвлича за откуп гръцкия лекар и чифликчия от Лозенград Костаки Керемидчиоглу при село Раклица, Лозенградско. Четата получава 800 лири откуп и освобождава лекаря, но впоследствие избухва голямата Керемидчиоглува афера, която разбива мрежата на ВМОРО в Лозенградския и Бунархисарския район.

Списък на четниците на Георги Тенев, август 1903 г.
№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Георги Тенев	Мустафа паша		32	бил е 2–3 години с Бозуков, с Делчев и други
2.	Петко Мутафов	Малко Търново		40	служил е
3.	Иван Георгиев	Паспалево	Малкотърновско	19	нов
4.	Манол Янев	Малко Търново		37	служил е
5.	Иван Апостолов	Коджа Тарла	Лозенградско	25	нов
6.	Георги Иванов	Долно Алмали	България	20	нов
7.	Стоян Димитров	Колибите	Бунархисарско	40	нов
8.	Ристо Караволов	Сливен	България	25	служил е
9.	Димитър Желязков	Колибите	Бунархисарско	22	нов
10.	Тодор Стоянов	Бунар Хисар		35	нов
11.	Стефан Стефанов	Сливен		20	нов
12.	Велко Морфев	Колибите	Бунархисарско	22	нов
13.	Никола Димов	Колибите	Бунархисарско	20	нов
14.	Стефан Атанасов		Узункюприйско	22	нов
15.	Стамат Николов	Колибите	Бунархисарско	22	нов
16.	Ташо Димитров	Колибите	Бунархисарско	30	нов
17.	Киряза Димов	Колибите	Бунархисарско	30	нов
18.	Нено Христов	Каракьой	Карнобатско	25	служил е
19.	Янко Стоянов	Скопо	Лозенградско	30	няколко месеца с Маджарова
20.	Ставре Янев	Бунар Хисар		30	2-3 месеца с Шишманова^[3]

В 1903 година Георги Тенев е делегат на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание действа начело на чета в Свиленградско, която напада турските села Кюстюкьой и Дервишка могила.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 5 одринска дружина.^[5]

На 17 март 1943 година, като жител на Ямбол, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]

Умира на 29 май 1948 година в Ямбол.^[6]

Бележки

1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 36.
↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.48.
↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 461.

[Свидетелства_36-1] 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 36.

[2] Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.48.

[Спомени_2-3] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 461.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]