Георги Тишинов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за медика. За революционера вижте Георги Тишинов.

Георги Тишинов
български лекар и поет
Роден
16 ноември 1902 година
Починал
1966 година (63 г.)

Георги Христов Тишинов е български общественик, лекар и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 ноември 1902 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция).[1] Още докато е дете семейството му се преселва в Солун, където учи до 10-годишна възраст. Когато през Междусъюзническата война (1913 г.) гърците извършват погром срещу българите в града, майка му го натоварва сам на един австрийски кораб и го изпраща по море през Цариград за Варна, при най-малката си сестра Вела. След дълги перипетии и митарства няколко години по-късно той се събира с майка си в Горна Джумая, днешния Благоевград. Работи известно време и със събраните пари отива да учи медицина в София.[2]

Завършва медицина през 1937 г. и до края на живота си практикува в Благоевград и Кочериново,[2] Той е един от най-популярните през 40-те, 50-те и 60-те години на XX век джумалии като лекар, агитатор за здравословен начин на живот, патриот и поет.[3][4]

Към 1941 година е подпредседател на Кукушкото благотворително братство в София.[5]

Лекар[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г., когато се открива благоевградската поликлиника, разположена в четири стаи на частна къща, д-р Георги Тишинов е единственият лекар в нея, подпомаган от един фелдшер.[6]

Известен е като лекар самарянин, тъй като неведнъж, повикан при болен и виждайки бедността в къщата, той заедно с написаната рецепта оставя и пари за купуването на лекарствата.[2][3]

Поет[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Тишинов пише десетки стихове, епиграми, афоризми, гатанки-характеристики на колеги и др., темите са разнообразнии. Темата за Македония и за българското съзнание на „македонците“ е една от основните („Моето кръщелно“ и други).[2]

Лекарските си внушения – за здравословен начин на живот, чистота, правилно хранене и пр., ги отправя чрез стихове и чрез примера си. Възпява баражите на реката, построени след голямото наводнение от 1954 г., където моржува и плажува, води приятели и деца („Най-добрият лекар наш е шумящият бараж, но се иска за това там да ходиш месец-два…“). Там на следващата година след смъртта му е направена скромна чешмичка в негова памет.[2][7][8]

Някои от творбите му са издадени в стихосбирката „Моето кръщелно“ (2017).[4]

Умира през 1966 г. в Благоевград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Книжовността – другото лице на науката. // rositza.com. 12 декември 2022. Посетен на 5 януари 2023.
  2. а б в г д Тишинов, Георги. Моето кръщелно. София, Изд. Захарий Стоянов, 2008. ISBN 978-954-09-0220-3. с. 5 – 7 и задна корица.
  3. а б Благоевград. Първа пролет на Баражите!. // dariknews.bg. 21 март 2010.
  4. а б Моето кръщелно – Георги Тишинов. // kniga.com.
  5. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  6. МБАЛ Благоевград АД. //
  7. Попова, Мариана. Благоевградчани намират прохлада на баражите на река Бистрица. // bnr.bg.
  8. „Оживя“ чешмичката на д-р Тишинов край благоевградските Баражи. //