Георги Тодоров (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.
Георги Тодоров
български революционер
Роден
1877 г.
Учил вБитолска българска класическа гимназия
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

Георги Тодоров, известен като Доктора[1], е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тодоров е роден през 1877 година в тетовското село Стенче[2], тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Битолската българска гимназия. Заедно с Търпен Марков от Вишени, Георги Баждаров от Горно Броди, Георги Христов от Шкрапари и Андрей Казепов от Ресен основава в Битоля ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, начело с Марков.[3][4] Учителства в Тетовско, където влиза във ВМОРО.[5]

Учител е в тракийското село Велика[6] и ръководител на революционния комитет в селото. Избран е и за член на Малкотърновски революционен комитет. Делегат е на конгреса на Петрова нива и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

Води чета в Тетовско, в която влизат Тодор Геров от Тетово, Блаже Тръпков Смилковски от Тетово, Спиро Нолев от Тетово, Саво Георгиев от село Сенце, Дебърско, Тоде Якимов от село Беловище, Тетовско, Тодор Томов от Кракорница, Дебърско, Арсо Янков от Горно Йеловце, Гостиварско, Симон Спасенов от Тетово и Младен Мишески от Тетово.[7]

След въстанието в 1906 - 1907 година е учител в Горна Джумая и е член на околийския революционен комитет.[9] Присъединява се към крилото на федералистите. След Младотурската революция се жени в Солун за сестрата на Екатерина Измирлиева - учителката Невена Измирлиева. По време на Балканската война като участник в четата на Тодор Паница участва в освобождението и впоследствие е назначен за кмет на град Драма. След Междусъюзническата война става адвокат в Гюмюрджина. През 1917 г. със съпругата си стават членове на местната организацията на БРСДП (т. с.).[10]

След окупирането на Беломорска Тракия от гръцки войски те се местят в Бургас. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година е арестуван и заточен на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успява да избяга в СССР, където по-късно емигрира и съпругата му. Впоследствие, голяма част от избягалите комунисти, стават жертва на сталинистките репресии през 30-те години.[11] Съпругата му умира в СССР по време на Втората световна война.[10]

Дъщеря им с Невена Мара Георгиева Измирлиева-Борисова, родена в Кукуш в 1902 година, в 1931 година става членка на ВКП (б). Арестувана е в 1937 година, изпратена в лагер и на заточение до 1954 година.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 467.
  3. ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  4. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  5. ↑ Биографични данни от сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
  6. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 92, 261, 415.
  7. ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
  8. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  10. ↑ а б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
  11. ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235-236
  12. ↑ Вести на Висшия съвет на БСП, Том 1, Броеве 2–9, 1990, Държавна печатница „Димитър Благоев“, с. 10
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Тодоров_(революционер)&oldid=12204179“.