Георги Тодоров (хирург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров
български хирург
Роден
Георги Тодоров Тодоров

Учил вМедицински университет – София
НаградиОрден „Стара планина“

Георги Тодоров Тодоров е български хирург и университетски преподавател, професор.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. завършва медицина в Медицинска академия – София, а през 1986 г. придобива специалност по хирургия. От 1985 г. работи в Клиниката по хирургия „Проф. д-р Александър Станишев“ към УМБАЛ „Александровска“, която ръководи от 2012 г. През 2008 г. е хабилитиран за доцент, а през 2013 г. за професор към Катедрата по хирургия към Медицински факултет на Медицински университет – София.[1] Специализира в Германия, Нидерландия, САЩ, Гърция и Швеция. Дисертационният му труд е на тема „Мястото на ретроперитонеалната ендоскопска адреналектомия в хирургичното лечение на надбъбречната патология“.[2]

Въвежда редица съвременни техники като ретроперитонеалната ендоскопска адреналектомия при деца и възрастни, лапароскопска спленектомия, лапароскопска дебелочревна хирургия, лапароскопско лечение на хиатални хернии, бариатрична хирургия, минимално инвазивна тиреоидна хирургия.[1]

Заместник-председател е на Секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургическо дружество, член е на Българския лекарски съюз, Европейската асоциация по ендоскопска хирургия, Международния колеж по хирургия, почетен член на Сръбското дружество на ендоскопските хирурзи.[2]

През 2020 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги за развитието на медицинското образование, наука и практика в Република България“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Награждават проф. Георги Тодоров с орден „Стара планина“ // Български здравен портал, 22 декември 2020 г. Посетен на 12 януари 2021 г.
  2. а б в Георги Тодоров, проф. // bestdoctors.bg. Посетен на 12 януари 2021 г.
  3. Указ № 308 от 30 декември 2020 г. Обн. ДВ. бр. 2 от 8 януари 2021 г.