Георги Тренев
| Георги Тренев | |
| български офицер и революционер | |
 Тренев като капитан | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Георги Тренев в Общомедия | |
Георги Тренев Тренев е български военен, полковник, и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Тренев е роден 6 юни 1869 година в мелнишкото село Палат, тогава в Османската империя. Завършва Военното училище в българската столица София през 1891 година. Служи в Първи пехотен полк в София и във Втори артилерийски полк във Враца с чин капитан.
Включва се в националноосвободителните борби на македонските българи. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание капитан Тренев излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[2] В периода 6 септември 1903 – 18 януари 1904 г. е в запас. [3]
Поставя се на разположение на Задграничното представителство на ВМОРО. От май 1903 година започва подготовка на чета, която да замине за Македония, като събира пушки и боеприпаси от войската, а Кирил Пърличев подготвя хората. На 8 август по време на Илинденско-Преображенското въстание Тренев и Пърличев начело на чета от 40 души заминават за Македония, като подвойводи са им Вангел Георгиев от Солунско и Кирияк Димитров от Загоричани. Четата им е определена да действа във Воденско. Заедно с обединените чети през септември води сражения при Ново село, Кочанско. След това служи във втори артилерийски полк. Уволнява се на 7 септември 1915 г.
Георги Тренев участва във войните за национално обединение. Умира в 1947 година в София.[4][5][6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[7]
-
Обединената чета на Георги Тренев, Константин Кондов, Питу Гули, Ванчо Сърбака и други. С по-добро качество тук -
Обединените чети на Делчо Коцев, Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Панайот Байчев, Никола Жеков и Георги Тренев преди навлизането в Македония за Илинденското въстание -
Тренев като полковник
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (2 август 1891)
- Поручик (2 август 1894)
- Капитан (15 ноември 1900)
- Майор (1910)
- Подполковник (1 февруари 1917)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 346.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 352.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 171.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 45 - 58.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 477.
- ↑ ДАА, Фонд № 1672К, оп.1
- Български революционери от Македония
- Български офицери от Македония
- Тринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български полковници
- Хора от област Благоевград
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Починали в София
- Дейци на ВМОРО
- Дейци на ВМОК
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Български имигранти от Македония в София
- Участници в Горноджумайското въстание