Георги Фингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Фингов
български архитект
Роден
Георги Димитров Фингов
Починал

Образование Виенски технически университет
Семейство
Деца Димитър Фингов
Георги Фингов в Общомедия

Георги Димитров Фингов е български архитект, проектирал голям брой обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и Пловдив. Той е сред първите архитекти в България, използвали елементи на сецесион, главно като орнаменти в сградите. Архитектът Димитър Фингов е негов син.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Фингов е роден на 26 май 1874 година (нов стил) в Калофер в семейството на учителя Димитър Фингов. През 1892 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1897 – архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер, на когото е асистент до 1898 г. След завръщането си в България работи известно време в Пловдив, през 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, а след това работи върху княжеските дворци като служител на министерството на обществените сгради под ръководството на арх. П. Момчилов. В 1903 г. става член-основател на дружество „Съвременно изкуство“. Завършената през 1904 г. къща на д-р Функ (на ъгъла на бул. „Дондуков“ и „Васил Левски“) се смята за първата сграда в столицата в актуалния в началото на XX век архитектурен стил сецесион[3]. През 1906 година напуска държавната си служба и през следващите години реализира по-голямата част от проектите си, част от тях съвместно с архитектите Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов. Той е първият председател на БИАД и многократно е избиран в ръководството му. През 1938 г. престава да практикува професията си, след като изпада в затруднено финансово състояние в резултат на неуспешни търговски операции. Умира по време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г.[1][2]

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството му е насочено главно към решаването на пространствено-урбанистичния облик на стария център на София. През 1898 г. участва с успех в конкурса за български павилион на Международното изложение в Париж. Самостоятелно проектира осем вили в Боровец и околностите на София, 12 търговски къщи, осем хотела и 80 жилищни сгради. Автор е на малкия дворец „Врана“, двореца „Ситняково“ и царската ловна къща в Бистрица от 1903 г. Реставрира манастира „Свети Димитър“ в Евксиноград. Негови са проектите на сградите на банка „Напредък“ в Плевен, „Модерен театър“ в Свищов, театър казино „Елена и К. Аврамови“ във Велико Търново, кинотеатър и мъжка гимназия в Златица, митницата и пристанищното управление в Бургас.[1][2]

В Пловдив
В София
  • Трета софийска мъжка гимназия, днес 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ул. „Пиротска“ №68 (1907, заедно с Кирил Маричков);
  • Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“, днес Музей на МВР, ул. „Лавеле“ №30 (1912; съвместно с Кирил Маричков);
  • Сградата на Трета прогимназия (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Георги Раковски“ в Лозенец (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Йосиф Ковачев“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Константин Фотинов“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Основно училище „Екзарх Йосиф“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Училище „Тодор Минков“ (съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • 38 Основно училище „Васил Априлов“, ул. „Шипка“ 40, София (1912);
  • Първа софийска прогимназия „Христо Ботев“, днес 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, ул. „Пиротска“ №78 (1908; съвместно с Кирил Маричков);
  • Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес 129 ОУ „Антим I“ и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“, ул. „Султан тепе“ №1 (1912; съвместно с Кирил Маричков);
  • Софийска търговско-индустриална камара, по-късно Деспред, днес централно управление на СИБАНК, ул. „Славянска“ №2 (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, по-късно Издателство „Техника“, бул. „Цар Освободител“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Чиновническото застрахователно дружество „Феникс“ (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Търговска банка (1912; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков);
  • Френско-българска банка (по проект на Димо Ничев);
  • Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, ул. „Московска“ №19 (1914; съвместно с Димо Ничев и Никола Юруков).
  • Къща на Адолф Функ, бул. „Дондуков“ № 59 (1904, заедно с Кирил Маричков);
  • Къща на Георги Фингов, ул. „Шипка“ №38 (1909);
  • Къща на Горгас, днес посолство на Франция, ул. „Оборище“ №29 (1908; съвместно с Кирил Маричков)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 106.
  2. а б в Мелнишка, Мариана. Малката Виена. // capital.bg, 16 май 2014 г. Посетен на 30 ноември 2019 г.
  3. Начев, Ивайло. Сецесионовата архитектура в българската столица София в началото на XX век:влияния, творци, рецепция, памет. // Сецесион & Компаративистика. 2019.