Георги Хаджимитрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Хаджимитрев
български революционер
Разрешително за носене на оръжие на Георги Хаджимитрев
Разрешително за носене на оръжие на Георги Хаджимитрев

Роден
Починал

Георги (Гога) Зафиров Хаджимитрев, известен като Гевгелийски, е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Хаджимитрев е роден в 1892 година[1] или в 1895 година[2] в Гевгели, тогава в Османската империя. Получава прогимназиално образование и се присъединява към ВМРО. През септември 1922 година застава начело на Гевгелийската околийска чета и навлиза в района си. Успява да организира напълно околията и дава редица сражения – през септември 1922 година при Серменин, през декември 1922 година при Каяли, през април 1923 година при Смоквица и при Радня, всички без жертви. През октомври 1923 година попада на засада на ренегата Иван Пальошев при Милетково и губи четника Мустафа Мехмедов от Нъте и куриера селянин Кръстю Георгиев от Милетково. През ноември 1923 се сражава в Беласица, а през юни 1924 година при Смолари и в двете сражения без жертви. През август при Мировци губи четника Александър Маташев от Мачуково.[3] През септември се сражава при Серменин без жертви, а през август 1924 година изпраща четника Ив. Марков, който сполучливо извършва атентат в Гевгели срещу Пальошев, който е тежко ранен, а двама негови четници и един акцизен агент са убити.[4]

През декември 1924 година Хаджимитрев участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство.[5] През 1925 година е делегат на конгреса на ВМРО в Сърбиново. През октомври 1925 година по време на Петричкия инцидент Хаджимитрев, активно участва в отблъскването на гръцките войски.[6] Той оглавява 200 души милиционери и се сражава при пограничен пост № 5 в Беласица, южно от Петрич.[7]

След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров от 1928 година Георги Гевгелийски е на страната на протогеровистите. Провежда акция през август-септември 1928 година в София, при която тероризира приближените на Иван Михайлов Стоян Киров и съпругата на Георги Въндев, търговеца Мито Умленски от Горна Джумая, печатаря Никола Божинов, а редица легални дейци на македонската емиграция заплашва с бой.[8] През януари 1930 година убива Спас Сарайски при пиянска свада.[9] Георги Гевгелийски заедно с Михаил Шкартов бяга в Гюргево, където се среща с Филип Атанасов, Георги Занков и Петър Карчев и им заявява, че се присъединяват към ВМРО (обединена). Подписват протокол и резолюция и се връщат в България.[10]

По-късно се оттегля от активна революционна дейност[11].

По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година подпомага българските власти и действа като войвода на Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани.[12]

На 6 ноември 1944 година е заловен от югославските партизани. На 9 – 10 април 1945 година заедно с Георги Чалков, Владо Маджаров и Илия Югов са осъдени на смърт от Военния съд на Щипската област и присъдите са изпълнени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 87.
  2. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 97.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 125.
  4. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
  5. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27, 87–91.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 855.
  7. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Благоевград, 2001.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 749 - 750.
  9. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 278.
  10. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 735-737.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  12. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 206.
     Портал „Македония“         Портал „Македония