Георги Хаканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Хаканов
български лекар и политически деец в Източна Румелия
Роден
1851 г.
Починал
28 май 1899 г. (48 г.)
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия

Георги Константинов Хаканов е български лекар, участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Политически деец в Източна Румелия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Хаканов е роден през 1851 г. в Казанлък. Емигрира в Румъния. Участва в националосвободителното движение. Член на Българското Читалище „Братска любов“ в Букурещ. През 1873 г. завършва Медицинското училище в Букурещ. Работи като лекар.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е лекар в Градската болница в Търново. Известен е с помощта която оказва на ранени руски войници и българи-бежанци от Казанлъшко и Старозагорско. Окръжен лекар на Ст.Загора (1878 – 1881), градски лекар в Пловдив (1881).

След Освобождението живее в Пловдив. Д-р Хаканов е активист на Народната партия в Източна Румелия (1881), зет на Иван Ст. Гешов. Член на Постоянния комитет (1880 – 1884). Депутат и председател на Областното събрание (1884). Директор на земеделието, търговията и общите сгради в правителството на Източна Румелия (1884 – 85).

След Съединението на Княжество България и Източна Румелия се установява в София. Управител е на Александровската болница (1892 – 1898). Умира на 28 май 1899 г. в Париж.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, А. Народното събрание на България (1879 – 2005)
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с. 172