Георги Хинчев
| Георги Хинчев | |
| български оперен певец | |
 В ролята на Спендиус в операта „Саламбо“ от Веселин Стоянов. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
25 май 1897 г.
|
|---|---|
| Починал | 1968 г.
|
| Музикална кариера | |
| Глас | тенор |
| Направление | опера |
| Семейство | |
| Съпруга | Люба Колчагова |
| Деца | Борис Хинчев Александър Хинчев |
Георги Желев Хинчев е български оперен певец – тенор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 май 1897 година в Стара Загора. След завършване на гимназия в Бургас, през 1919 година става хорист в оперетния театър „Ренесанс“ в София с малки роли в оперетите „Феята на карнавала“, „Баядерка“, „Кралят се весели“, „Жрицата на огъня“. Учи пеене при Иван Вулпе. През 1920 г. е началник по прехраната на Ломската комуна. Професионалната му кариера е свързана с Културно дружество „Българско родно изкуство“ и създаването на Софийската опера. Хорист в операта (1922 – 1923). Специализира в Италия. От 1925 г. до 1927 г. учи музика в Италия. На 1 януари 1928 година е дебютът му в Народната опера в ролята на Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно. През 1930 и 1931 година участва в оперните спектакли на Българските народни музикални тържества, превърнали се по-късно във фестивал „Варненско лято“. През 1928 – 1938 г. е певец в Софийската опера, през 1938 – 1939 г. работи в Германия. Солист в Софийската опера. През 1949 г. е удостоен със званието „заслужил артист“. Носител на орден „Кирил и Методий“.
В Централния държавен архив се съхранява негов личен архивен фонд.[1]
Георги Хинчев се жени за Люба Колчагова (1908 – 2001). Двамата им синове стават музиканти. Борис Хинчев (1933 – 2008) е диригент, а Александър Хинчев (р. 1945 г) – пианист.
Умира през 1968 г. в София.[2]
Репертоар
[редактиране | редактиране на кода]Участия на Георги Хинчев във Варна, Летен общински театър (1930 – 1931)
- Ото Николай – „Веселите уиндзорки“, комична опера. Диригент Тодор Хаджиев, режисьор Христо Попов, участват солистите: Михаил Попов, Цветан Каролев, Р. Ризов, Георги Хинчев, Слави Филев, Павел Елмазов, Мария Митова-Золотович
- Георги Атанасов – „Цвета“. Диригент Цанко Цанков, режисьор Христо Попов, участват солистите: В. Исанович, Георги Хинчев, Р. Ризов, Елисавета Йовович, Диана Герганова, В. Оливер, Иван Петров, М. Горянски, Ст. Вълканов
- Ж. Халеви – „Еврейката“. Диригент Тодор Хаджиев, режисьор Христо Попов, участват солистите: Стефан Македонски, Цветана Табакова, Михаил Попов, Мария Митович, Георги Хинчев, Р. Ризов, Павел Елмазов, В. Оливер, М. Горянски
- А. Адам – „Ако бях цар“. Диригент – Тодор Хаджиев, режисьор – Николай Д. Веков, участват солистите: Елисавета Йовович, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Стефан Савов, Павел Елмазов, Слави Филев, Младенка Ангелова
Други участия[3]
- Жорж Бизе – „Кармен“, „Ловци на бисери“
- Лудвиг ван Бетовен – „Фиделио“
- Александър Бородин – „Княз Игор“
- Рихард Вагнер – „Летящият холандец“
- Джузепе Верди – „Риголето“
- Панчо Владигеров – „Цар Калоян“
- Лео Делиб – „Лакме“
- Гаетано Доницети – „Дон Паскуале“
- Иван Кавалджиев – „Крали Марко“
- Натан Князев – „Иванко“
- Руджеро Леонкавало – „Палячи“
- Алберт Лорцинг – „Цар и дърводелец“
- Пиетро Маскани – „Селска чест“
- Волфганг Амадеус Моцарт – „Отвличане от сарая“, „Вълшебната флейта“
- Модест Мусоргски – „Борис Годунов“
- Петко Наумов – „Страхил войвода“
- Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“
- Николай Римски-Корсаков – „Царска годеница“
- Бедржих Сметана – „Продадена невеста“
- Веселин Стоянов – „Женско царство“, „Саламбо“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ЦДА, ф. 1237К „Хинчев, Георги Желев (1897 – 1968)“ Посетен на 18 декември 2025 г.
- ↑ Георги Хинчев (1897 – 1968) – оперен певец, тенор. stara-zagora.libsz.org, посетен на 11 декември 2025 г.
- ↑ ГЕОРГИ ХИНЧЕВ. musicaperpetua.com, посетен на 11 декември 2025 г.
