Георги Цанков (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанков.
| Георги Цанков | |
|---|---|
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 16 януари 1950 – 19 февруари 1951 |
| Назначен от | Централния комитет на БКП |
| Генерален секретар на ЦК на БКП | |
| 1950 – 1951 | Вълко Червенков |
| Предшественик | Пело Пеловски |
| Наследник | Тодор Живков |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 21 ноември 1990 г. |
| Националност |  България |
| Полит. партия | БКП (1932 – 1964) |
| Занятие | партизанин • политик |
| Народен представител в: VI ВНС I НС II НС III НС IV НС | |
Портал  Политика | |
.svg){kind=small}
Георги Цанков Веселинов е български политик от БКП. С работата си като вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности през 1950-те.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Георги Цанков е роден на 26 март (8 април*) 1913 година в с. Кътина, Софийско. Няма данни дали Георги Цанков е получил някакво образование.
От 1932 г. е член на БРП (т.с.) и активен участник в прокомунистическите профсъюзи.
Участник в партизанското движение[редактиране | редактиране на кода]
Участва в партизанското движение в България по време на Втората световна война. Между 1941 – 1944 г. ръководи терористични групи, организирани от БКП за извършване на убийства и саботажи в град София.
В челните редици на „народната власт“[редактиране | редактиране на кода]
След преврата от 9 септември 1944 г. е главен секретар на Централния комитет на ОРПС и остава на този пост до 1948 г. От 27 февруари 1945 до 27 декември 1948 г. е член на Централния комитет на БРП (к.) и на БКП до 5 ноември 1962 г., а от 4 март 1954 г. и на неговото Политбюро. Преди това е кандидат-член (от 19 февруари 1951 г.)[2]
Между 9 декември 1947 и 20 януари 1950 г. е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България, а от 1951 до 1962 г. – министър на вътрешните работи в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов и секретар на ЦК на БКП между 16 януари 1950 и 19 февруари 1951 г.[3] Генерал-майор от 9 февруари 1951 г.[4] На официална среща от 3 май 1956 г. на Георги Цанков в качеството му на министър на вътрешните работи с ръководството на МВР във връзка с изводите по работата на ДС в светлината на Двадесетия конгрес на КПСС, Цанков казва:[5][6]
| „ | Аз много време мислих и идвам до заключение, че два са основните лоста, които изкуствено могат да крепят култа към личността: Първо – пропагандата, която е много голяма сила и тя в Съветския съюз е изиграла своята роля и е била използвана в такива размери, в каквито не можем даже да си представим. Вторият лост – това са органите на сигурността, с които, където не помага пропагандата, там насилието и репресиите се явяват в допълнение и унищожават всичко, което може да пречи на една такава линия. | “ |
През 1962 г. за кратко е заместник-председател на Министерския съвет. След свалянето на Антон Югов, също е отстранен от правителството и от Централния комитет на БКП. През 1964 г. е отзован и от Народното събрание.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Георги Цанков умира на 21 ноември 1990 г. в София, България.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
- ↑ Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 19 февруари 1951 г., с. 1 – 4.
- ↑ Георги Цанков. // Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989). изд. Archives.bg, 2015. Посетен на 20 май 2015.
- ↑ Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 184.; Указ№67 на Президиума на НС
- ↑ Съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 – 1964) (док. № 38 от сборника). // Комисия по досиетата. Посетен на 22 март 2014 г.
- ↑ Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. „Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност“. // изд. Държавна сигурност. Посетен на 22 март 2014. Архив на оригинала от 2014-03-22 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Министър заповядва на ДС: Вземете на отчет всички 10 000 царски офицери. Заповед на министър Цанков от 1951 г., с която нарежда на Държавна сигурност да вземе на оперативен отчет всички офицери, които комунистическият режим нарича „бивши“ и „царски“ и които биват уволнени от армията при чистката, извършена от новата власт след деветосептемврийския преврат. Държавна сигурност.com, 25 август 2015
- Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 183 – 210.
| |||||||||||
| |||||||||||||||