Георги Цветков (футболист, р. 1947)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Цветков
Лична информация
Прякор Цупето
Роден Георги Цветков Иванов
10 септември 1947 г.  (на 73 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Нападател
Юношески отбори
България Спартак (Сф)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964 – 1968
1969 – 1970
1970 – 1977
1977 – 1979
Общо:
България Спартак (Сф)
България Академик (Сф)
България Левски (Сф)
България Спартак (Вн)
101
31
154
42
328
(25)
(8)
(56)
(8)
(97)
Национален отбор
1967 – 1972България България10(1)
Треньор
1996Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Георги Цветков (роден на 10 септември 1947 г.), наричан по прякор Цупето, е бивш български футболист, нападател, а по-късно треньор по футбол. По време на състезателната си кариера играе за Спартак (София), Академик (София), Левски (София) и Спартак (Варна). В „А“ група има общо 313 мача и 96 гола.

Между 1967 г. и 1972 г. записва 10 мача с 1 гол за националния отбор.[1] Сребърен медалист от олимпийските игри в Мексико'68.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветков е юноша на Спартак (София). Заиграва за първия отбор на 17-годишна възраст през 1964 г. С клуба става носител на националната купа през сезон 1967/68. Изиграва общо 101 мача в „А“ група, в които бележи 25 гола.

След обединението на Спартак с Левски (София) през януари 1969 г. Цветков преминава в Академик (София). За сезон и половина записва 31 мача с 8 гола в елитното ни първенство.

През 1970 г. Цветков е привлечен в Левски (София). За 7 сезона изиграва общо 193 мача и вкарва 70 гола – 154 мача с 56 гола в „А“ група, 26 мача с 12 гола за купата и 13 мача с 2 гола в евротурнирите. С Левски e двукратен шампион на България през 1973/74 и 1976/77, както и трикратен носител на националната купа през 1970/71, 1975/76 и 1976/77. Има 3 гола във финали за купата – един при успеха с 3:0 срещу Локомотив (Пд) през 1971 г. и два за победата с 4:3 след продължения срещу ЦСКА през 1976 г. Част от отбора на „сините“, който достига до четвъртфинал в Купата на УЕФА през сезон 1975/76. На 2 март 1977 г. се разписва за победата с 2:1 срещу испанския Атлетико (Мадрид) за КНК.[2]

В края на кариерата си играе два сезона за Спартак (Варна). През 1977/78 бележи 7 гола в 27 мача, но „соколите“ завършват на предпоследното 15-о място и изпадат в „Б“ група. През следващата кампания изиграва 15 мача и вкарва 1 гол във втория ешелон.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Спартак (София)
Левски (София)
Национален отбор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]