Георги Цингов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Цингов
Лична информация
ПрякорЦингата
Роден21 февруари 1956 г. (68 г.)
ПостНападател
Юношески отбори
България Любимец
България Хасково
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1973 – 1977
1975 – 1976
1977 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1987
1987 – 1988
1988 – 1989
1989 – 1990
България Хасково
България Тракия (Пловдив)
България Етър (Велико Търново)
България Спартак (Плевен)
България Етър
Лариса
Омония (Никозия)
Керавнос (Кератея)
120
3
191
26
54
11
?
?
(25)
(0)
(61)
(6)
(10)
(4)
(?)
(?)
Национален отбор
1982 – 1983България България4(0)
Треньор
1990 – 1995
1995 – 1996
Етър (ДЮШ)
Етър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Цингов (роден на 21 февруари 1956), наричан по прякор Цингата, е български футболист, нападател. Клубна легенда на Етър (Велико Търново). В България е играл също за Хасково, Тракия (Пловдив) и Спартак (Плевен). Цингов е първият български футболист, станал шампион в две чуждестранни държави по време на състезателната си кариера.[1] През сезон 1987/88 печели титлата в Гърция с Лариса, а през 1988/89 е първенец на Кипър с Омония. Има 4 мача за националния отбор.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Любимец, Цингов започва да тренира футбол в местния клуб, след което преминава в школата на Хасково. Играе за първия отбор на хасковлии между 1973 г. и 1977 г. с кратко прекъсване. Докато отбива военната си служба облича за няколко месеца екипа на Тракия (Пловдив). Именно с „канарчетата“ прави своя дебют в „А“ група през сезон 1975/76, когато изиграва 3 мача. За Хасково пък записва общо 120 мача с 25 гола в Южната „Б“ група.

През лятото на 1977 г. преминава в Етър (Велико Търново). Играе в атаката на отбора през следващите 7 сезона, в които записва общо 191 мача с 61 гола – 108 мача с 28 гола в „А“ група и 83 мача с 33 гола в „Б“ група. След като през лятото на 1984 г. треньорът на Етър Георги Василев – Гочето поема Спартак (Плевен), Цингов преминава в състава на плевенчани. През сезон 1984/85 изиграва 26 мача и вкарва 6 попадения в елита. През 1985 г. се завръща в Етър и записва още два сезона за клуба в „А“ група. В тях изиграва 54 мача и реализира 10 гола.

През 1987 г. преминава в елитния гръцки клуб Лариса. Част от състава, спечелил първата и единствена досега титла на Гърция, през сезон 1987/88. В хода на шампионата изиграва 11 мача и бележи 4 гола. Вкарва дебютните си голове в Алфа Етники на 27 септември 1987 г., когато се разписва два пъти при домакинската победа с 3:1 срещу Арис (Солун).[3] След това реализира попадения още срещу ОФИ Крит и АЕК (Атина).

През лятото на 1988 г. преминава в кипърския клуб Омония (Никозия). През есента на 1988 г. дебютира в евротурнирите, като играе в двата мача на кипърците срещу Панатинайкос в КНК, които са загубени с 0:1 и 0:2.[4] Получава червен картон на срещата в Гърция, играна на 5 октомври 1988 г. С Омония става шампион на Кипър през сезон 1988/89. Впоследствие играе един сезон за Керавнос и прекратява кариерата си на 34-годишна възраст през 1990 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Лариса
Омония

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]