Георги Чанджиев
| Георги Чанджиев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Георги Илиев Чанджиев или Чинчиджиев[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Чанджиев е роден на 16 юли 1884 година[2] в Неврокоп. Завършна прогимназия. По професия е звънчар. Присъединява се към ВМОРО и подкрепя санданистите.[3]
По времето на Балканската и Междусъюзническата война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2 рота на 14 воденска дружина.[4]
След Първата световна война в 1919 година е сред основателите на земеделската дружба в Неврокоп и е избран за неин председател.[5] Чанджиев е първият председател на окръжното ръководство на БЗНС. Противопоставя се на ВМРО.[6] Бил е народен представител.[7]
По време на Септемврийското въстание в 1923 година, макар и бивш санданист, е принуден да сътрудничи на ВМРО.[3] В 1925 година е убит по време на така наречената Дъбнишка акция на ВМРО.[8][9] През май 1925 е арестуван от полицията и предаден на ВМРО. Закаран е в Дъбница и след изтезания е обесен на брега на река Мътница на 15 юни.[2][10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 798.
- ↑ а б Христов, Георги. Чутовното (очаквано) българско мълчание // Народна волjа. ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-11. Посетен на 5 август 2013 г.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 125.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795, 798.
- ↑ Радев, Христо К., Димитрина В. Петрова. Димитър Кемалов. Живот отдаден на идеала, Издателска къща „Цанко Церковски“, София, 1991, стр. 48.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг, БКП, 1971, стр. 111.
- ↑ Караславов, Георги. Избрани произведения, Български писател, София, 1978, стр. 234.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 298.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 517.
