Георги Чохаджиев
| Георги Чохаджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1827 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 декември 1919 г.
|
| Учил в | Брюкселски свободен университет |
| Семейство | |
| Деца | Димитър Чохаджиев |
Георги Николов Чохаджиев (Чохаджи) е български революционер, гарибалдиец, лесоинженер.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Георги Чохаджиев е роден в 1827 година година в Ниш, тогава в Османската империя.[1] Баща му Никола Чохаджи е производител и търговец на платно, който търгува в почти цяла Европа.[2] Има двама братя - Димитър Чохаджи и Сотир Чохаджи. Завършва военно училище в Атина и в Париж.[3] В средата на века следва лесоинженерство в Брюксел.[3][4]
Участва в доброволческите отряди на Джузепе Гарибалди при обединението на Италия.[5][4][6] На 6 май 1866 година в Италия с кралска заповед е образуван корпус, който под ръководството на Джузепе Гарибалди има задача да присъедини Венеция към Италианското кралство. Участник в този поход е и Георги Чохаджиев. След края на военните действия е награден лично от Гарибалди със сабя, днес експонат на Военноисторическия музей в град София.[7]
В началото на 70-те години на XIX век Георги Чохаджиев е назначен на държавна работа като инженер в Дебър.[3]
Умира в 1919 година в София.[1] Негов син е вестникарят Димитър Чохаджиев.
На 22 август 1878 година Военният отдел на руския комисар в България княз Дондуков-Корсаков издава първия документ за формиране на сапьорна рота, която представлява начало на българските инженерни войски. За командир на ротата е назначен военният инженер щабскапитан Саранчов. Организацията и подготовката на първите сапьори била поверена на вещото ръководство на опитни руски офицери. Отначало, вероятно като волнонаемен, а от 4 ноември 1879 година, като подпоручик, е назначен Георги Чохаджи.[8] През 1880 година със заповед на военния министър му е присъдено и званието военен инженер.[9] С чин капитан - най-високото българско войнско звание за онова време, Георги Чохаджиев е в техния щаб до 1883 година.[3]
През 1883 година се уволнява и се отдава на агрономство, с което се занимава до края на живота си. Закупува турски чифлик в землището на село Филиповци, Софийско започва да провежда научни изследвания по градинарство, зърнопроизводство и цвеклопроизводство.[10][11]
Член е на редколегията на списание „Орало“.[2] В 1894[3] или 1895 година[2] година става член на Академията на изобретателите и изложителите в Париж.[3] Чохаджиев е основател на Захарната фабрика в София.[3] В 1895 година е сред основателите на Българското земеделско дружество.[2] Още от 1893 година отначало в своите ниви, а по-късно и в други окръзи, започва да прави опити със засаждането на захарно цвекло.[12]
Георги Чохаджиев умира на 17 декември 1919 година в София.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Парцел 26 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
- ↑ а б в г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 708.
- ↑ а б в г д е ж Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. ISBN 9544307990. с. 7.
- ↑ а б Нешев, Георги. Българи гарибалдийци. София, Народна просвета, 1965. с. 71.
- ↑ Зафиров, Димитър, Емил Александров, редактори. История на българите. Том V: Военна история на българите от древността до наши дни. София, Издателство „Знание“. ISBN 978-954621-235-1. с. 258.
- ↑ Тодоров, Тодор. По следите на българските гарибалдийци, Т. 1. Рим, 2018. с. 1040 – 1054.
- ↑ ЦДНА, ф.1631, опис 1, арх. ед. 4, Даниел Кацев Бурски – Участието на българи като доброволци във въстанията на Гарибалди за обединението на италианския народ. (Кратки исторически бележки – изследване за Военноисторически музей). София, 1941 г. Оригинал машинопис.
- ↑ ДВА; фонд 42 л; опис I; а.е. 3; л. 95 – Приказ № 148 от 04.11.1879.
- ↑ ДВА; фонд 42 л; опис I; а.е. 3; л. 165 – Приказ № 70 от 01.09. 1880.
- ↑ ЦДНА, ф. 159, оп. 1, арх. ед. 84, с. 399-400; Протокол №180/24.Х.1884 г.
- ↑ „Орало“ брой 17, 1895, с. 270.
- ↑ „Орало“ брой 23, 1895, с. 366-367.
