Георги II Дука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги II Дука
Воевода на Влашко и Молдова
121 - Gheorghe Duca.jpg
Георги Дука изобразен като ктитор в манастира Читъцуя в Яш, Румъния
Лични данни
Управление 16741678 (Влашко)
1665-1666 (Молдова - първи път)
1668-1672 (Молдова - втори път)
1678-1684 (Молдова - трети път)
Роден
1620 г.
Починал
31 март 1685 г. (65 г.)
Предшественик Григоре I Гика (Влашко)
Евстатий Дабижа (Молдова - първи път)
Илиас Александър (Молдова - втори път)
Антоние Русет (Молдова - трети път)
Наследник Щербан I Кантакузин (Влашко)
Илиас Александър (Молдова - първи път)
Стефан Петричейку (Молдова - втори път)
Стефан Петричейку (Молдова - трети път)
Семейство
Брак Анастасия Дабижа
Потомци Константин Дука
Георги II Дука в Общомедия

Георги II Дука (на румънски: Gheorghe Duca) е княз на Влашко от ноември/декември 1674 до ноември 1678 г. и три пъти владетел на Молдова - от септември 1665 до май 1666, от ноември 1668 до 20 август 1672 и от ноември 1678 до януари 1684 г.[1]

По произход Дука е грък,[2] но израства в дома на молдовския княз Василий Лупу.

За първи път става войвода на Молдова след смъртта на Евстатий Дабижа през септември 1665 г., но се задържа на власт по-малко от година. През 1668 г. след управлението на Илиас Александър с много усилия и подкупи успява да си върне трона. По това време Молдова е васално на Османската империя княжество и избирането за княз, както и задържането във властта става с цената на големи парични суми, изплащани на високопоставени лица в Цариград.[3] Така Дука задлъжнява сериозно и за да си възстанови изразходваните средства, облага поданиците си с нови данъци. През октомври 1671 г. в страната започва въстание, което на следващата година е потушено с помощта на турска войска и на наемници кримски татари. Георги Дука е свален от трона и на негово място за кратко се сменят Стефан Петричейку, Думитрашку Кантакузино и Антоние Русет докато през ноември 1678 г. Дука успява да отстрани конкурентите си и се връща на власт.

През 1681 г., след приключилата руско-турска война, Георги Дука получава титлата хетман (предводител) на Украйна. [4] През април 1683 г. османците го изпращат с мисия във Виена /преди битката при Виена/, като отсъствието му от страната е използвано от враговете му, за да изберат на негово място за княз за пореден път Стефан Петричейку. При завръщането си в Молдова на 25 декември 1683 г. Дука е заловен и екстрадиран в Полша, където и умира в заточение през 1685 г. Тялото му е пренесено в Молдова и погребано в манастира Читъцуя в Яш

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дука има брак с Анастасия Дабижа, дъщеря на княз Евстатий Дабижа. Техният син Константин Дука става княз на Молдова през 1693 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jean-Michel Cantacuzène, Mille ans dans les Balkans, Éditions Christian, Paris, 1992. (ISBN 2-86496-054-0)
  2. Mihail Dimitri Sturdza, Dictionnaire historique et généalogique des grandes familles de Grèce, d'Albanie et de Constantinople, M.-D. Sturdza, Paris, chez l'auteur, 1983
  3. Gilles Veinstein et Mihnea Berindei : L'Empire ottoman et les pays roumains, EHESS, Paris, 1987.
  4. Заметки по украинскому империализму