Георг-Ханс Райнхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг-Ханс Райнхарт
Информация
Звание Генерал-полковник
Години на служба 1907 1918; 1919 - 1962 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания 4-та танкова дивизия
41-ви танков корпус
3-та танкова армия
група армии „Център“
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
,
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Георг-Ханс Райнхарт в Общомедия

Георг-Ханс Райнхарт (на немски: Georg-Hans Reinhardt) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Георг-Ханс Райнхарт е роден на 1 март 1887 г. в Бауцен, Германска империя. Присъединява се към армията през 1907 г. като офицерски кадет от пехотата[1]. През следващата година е произведен в лейтенант. Участва в Първата световна война, а след нея се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]
Георг-Ханс Райнхарт (втори от ляво) и Валтер Крюгер, 1941 г.

На 1 февруари 1934 е издигнат в чин оберст, а на 1 април 1937 г. в генерал-майор. На 10 ноември 1938 г. става първия командир на 4-та танкова дивизия и заема поста до 4 февруари 1939 г.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1939 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. На 15 февруари 1940 г. поема командването на 41-ви танков корпус, а на 1 юни същата година е издигнат в чин генерал от танковите войски. На 5 октомври 1941 г. поема ръководството на 3-та танкова група, по-късно преименувана на 3-та танкова армия. На 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генералоберст. На 16 август 1944 г. е назначен за командир на група армии „Център“. Снет е от поста от Адолф Хитлер на 25 януари 1945 г. след като настоява да се изтегли от Източна Прусия[1]. Няколко часа преди решението на фюрера е тежко ранен в главата[1].

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

В края на войната е пленен от американските войски и по време на съдебен процес е осъден на 15 години затвор. Освободен е през юни 1952 г. Умира на 23 ноември 1963 г. в Тагернзе, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (англ.) (фр.) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • (англ.) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 61.
  2. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 88.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]