Георг-Ханс Райнхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георг-Ханс Райнхарт
германски генерал
BUNDESARCHIV, Georg-Hans Reinhardt.JPG

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1907 1918; 1919 – 1962 г.
Служи наFlag of Germany (1867–1918).svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1921–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания4-та танкова дивизия
41-ви танков корпус
3-та танкова армия
група армии „Център“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиСребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 ноември 1963 г. (76 г.)
Георг-Ханс Райнхарт в Общомедия

Георг-Ханс Райнхарт (на немски: Georg-Hans Reinhardt) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Георг-Ханс Райнхарт е роден на 1 март 1887 г. в Бауцен, Германска империя. Присъединява се към армията през 1907 г. като офицерски кадет от пехотата.[1] През следващата година е произведен в лейтенант. Участва в Първата световна война, а след нея се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Георг-Ханс Райнхарт (втори от ляво) и Валтер Крюгер, 1941 г.

На 1 февруари 1934 е издигнат в чин оберст, а на 1 април 1937 г. в генерал-майор. На 10 ноември 1938 г. става първият командир на 4-та танкова дивизия и заема поста до 4 февруари 1939 г.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1939 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. На 15 февруари 1940 г. поема командването на 41-ви танков корпус, а на 1 юни същата година е издигнат в чин генерал от танковите войски. На 5 октомври 1941 г. поема ръководството на 3-та танкова група, по-късно преименувана на 3-та танкова армия. На 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генералоберст. На 16 август 1944 г. е назначен за командир на група армии „Център“. Снет е от поста от Адолф Хитлер на 25 януари 1945 г. след като настоява да се изтегли от Източна Прусия.[1] Няколко часа преди решението на фюрера е тежко ранен в главата.[1]

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

В края на войната е пленен от американските войски и по време на съдебен процес е осъден на 15 години затвор. Освободен е през юни 1952 г. Умира на 23 ноември 1963 г. в Тагернзе, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 61.
  2. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 88.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]