Георг-Ханс Райнхарт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг-Ханс Райнхарт
германски генерал
BUNDESARCHIV, Georg-Hans Reinhardt.JPG

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1907 1918; 1919 – 1962 г.
Служи наFlag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войскиWar Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания4-та танкова дивизия
41-ви танков корпус
3-та танкова армия
група армии „Център“
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиСребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт
Значка за раняване

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 ноември 1963 г. (76 г.)
Георг-Ханс Райнхарт в Общомедия

Георг-Ханс Райнхарт (на немски: Georg-Hans Reinhardt) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Георг-Ханс Райнхарт е роден на 1 март 1887 г. в Бауцен, Германска империя. Присъединява се към армията през 1907 г. като офицерски кадет от пехотата.[1] През следващата година е произведен в лейтенант. Участва в Първата световна война, а след нея се присъединява към Райхсвера.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Георг-Ханс Райнхарт (втори от ляво) и Валтер Крюгер, 1941 г.

На 1 февруари 1934 е издигнат в чин оберст, а на 1 април 1937 г. в генерал-майор. На 10 ноември 1938 г. става първият командир на 4-та танкова дивизия и заема поста до 4 февруари 1939 г.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 октомври 1939 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант. На 15 февруари 1940 г. поема командването на 41-ви танков корпус, а на 1 юни същата година е издигнат в чин генерал от танковите войски. На 5 октомври 1941 г. поема ръководството на 3-та танкова група, по-късно преименувана на 3-та танкова армия. На 1 януари 1942 г. е издигнат в чин генералоберст. На 16 август 1944 г. е назначен за командир на група армии „Център“. Снет е от поста от Адолф Хитлер на 25 януари 1945 г. след като настоява да се изтегли от Източна Прусия.[1] Няколко часа преди решението на фюрера е тежко ранен в главата.[1]

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

В края на войната е пленен от американските войски и по време на съдебен процес е осъден на 15 години затвор. Освободен е през юни 1952 г. Умира на 23 ноември 1963 г. в Тагернзе, Германия.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((en)) Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Mitcham, Samuel W.. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 61.
  2. Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510. с. 88.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]