Георг Албрехт фон Изенбург-Бюдинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Албрехт, основател на линията Изенбург-Бюдинген-Меерхолц
Герб на фамилията на графовете на Изенбург-Бюдинген-Меерхолц

Георг Албрехт фон Изенбург-Бюдинген-Меерхолц (на немски: Georg Albrecht zu Isenburg und Büdingen in Meerholz; von Ysenburg-Büdingen-Meerholz; * 1 май 1664; † 11 февруари 1724 в Меерхолц) от род Изенберг (Изенбург) е граф на Изенбург-Бюдинген в Меерхолц (1691 – 1724), основател на линията Изенбург-Бюдинген-Меерхолц.

Той е син на граф Йохан Ернст фон Изенбург-Бюдинген (1625 – 1673) и съпругата му графиня Мария Шарлота фон Ербах-Ербах (1631 – 1693 в Меерхолц), дъщеря на граф Георг Албрехт I фон Ербах (1597 – 1647) и първата му съпруга графиня Магдалена фон Насау (1595 – 1633), дъщеря на граф Йохан VI фон Насау-Катценелнбоген-Диц и графиня Йоханета фон Сайн-Витгенщайн.[1] От 1673 до 1691 г. той е под опекунството на майка му Мария Шарлота фон Ербах-Ербах.

През 1687 г. графството Изенбург-Бюдинген се разделя между Георг Албрехт и братята му на специалните (странични) линии „Изенбург-Бюдинген-Бюдинген“, „Изенбург-Бюдинген-Мариенборн“, „Изенбург-Бюдинген-Меерхолц“ и „Изенбург-Бюдинген-Вехтерсбах.“ Георг Албрехт получава Изенбург-Бюдинген в Меерхолц.

Братята му са: Йохан Казимир (1660 – 1693), граф на Изенбург-Бюдинген в Изенбург (1673 – 1693), Фердинанд Максимилиан I (1662 – 1703), граф на Изенбург-Бюдинген във Вехтерсбах, Карл Август (1667 – 1725), граф на Изенбург-Бюдинген в Мариенборн.

Георг Албрехт фон Изенбург-Бюдинген умира на 11 февруари 1724 г. в Меерхолц на 59 години и е погребан в дворцовата църква на двореца „Меерхолц“ в Гелнхаузен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Меерхолц (1850) в Гелнхаузен
Дворец Меерхолц в Гелнхаузен, вдясно дворцовата църква

Георг Албрехт фон Изенбург-Бюдинген се жени през 1691 г. за графиня Амалия Хенриета фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 24 февруари 1664; † 9 февруари 1733), дъщеря на граф Георг Вилхелм фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1636 – 1684) и първата му съпруга Амелия Маргерита де Ла Плац (1635 – 1669). [2] Те имат децата:[3][4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dagmar Reimers: Isenburg (Ysenburg). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194
  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, 2007, C. H. Beck, München: 1988, ISBN 978-3-406-54986-1. Isenburg-Büdingen-Meerholz S. 313 Digitalisat
  • Neue Sammlung geographisch-historisch-statistischer Schriften, Vierter Band, Geographischer Schriften Vierter Teil: Die Geographischen Einleitung-und Beschreibung der meisten Länder des Oberrheinisch-und Westphälischen Kreises – Die Grafschaften Hessen samt den dazu gehörigen Ländern, Johann Georg Friedrich Jakobi, Weißenburg im Nordgau: 1786, S. 239 – 251, Digitalisat
  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Erster Band, Die Geschichte des Ysenburg-Büdingen’schen Landes, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Zweiter Band: Die Ysenburg und Büdingen’sche Hausgeschichte, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
  • Gustav Simon: Die Geschichte des reichsständischen Hauses Ysenburg und Büdingen, Dritter Band: Das Ysenburg und Büdingen’sche Urkundenbuch, Brönner, Frankfurt, 1865 (Google Books)
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 66.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 123.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]