Георг Брандес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Георг Брандес
Georg Brandes
датски литературовед, публицист
Георг Брандес около 1886 г.
Георг Брандес около 1886 г.

Роден
Починал
19 февруари 1927 г. (85 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Копенхагенски университет
Работил в Копенхагенски университет
Повлиян Фридрих Ницше
Томас Карлайл

Подпис Georg brandes signatur liten.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Георг Брандес в Общомедия

Георг Морис Коен Брандес (на датски: Georg Morris Cohen Brandes, р. 4 февруари 1842 г., Копенхаген, Дания – п. 19 февруари 1927, Копенхаген, Дания) е датски литературовед, публицист, теоретик на натурализма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георг Брандес е роден в богато еврейско семейство. 17-годишен постъпва в университета на родния си град, за да следва право. След това се прехвърля към философията и естетиката. Силно влияние му оказват съчиненията на Спиноза, Хегел, Фойербах и Киркегор. [1]

Двадесет и двегодишен завършва образованието си като магистър по естетика и започва активно да пише театрални и литературни рецензии, които са събрани в книгите му „Естетически етюди“ (1868) и „Рецензии и портрети“ (1870). В този период от живота си често пътува из Европа, посещава Лондон, Париж, Рим, запознава се с видни интелектуалци като Иполит Тен и Джон Стюарт Мил. Силно повлиян от френската естетика и критика той ѝ посвещава докторската си дисертация, която е на тема „Френската естетика в наши дни“ (1870). Веднага след това се заражда и замисълът на най-голямото съчинение на Брандес – „Главните течения в европейската литература на XIX век“, в чиято основа са лекциите, които започва да чете в Копенхагенския университет през 1871 г. [1]

През втората половина на 80-те години на XIX век пътува из Източна Европа, където събира впечатления за славянските литератури, които по-късно издава в специални книги за Полша (1886) и Русия (1887). В този период той попада под влияние на Ницше и Карлайл, което поражда интереса му към силните личности в историята и го вдъхновява да напише редица монографии за велики личности. Най-популярни сред тях са творбите му за Шекспир, Гьоте и Юлий Цезар. [1]

В навечерието и по време на Първата световна война Брандес се присъединява към групата „Кларте“ на Анри Барбюс и Ромен Ролан. След края на войната пише произведения, в които се обявява против декадентството и мистицизма в следвоенна Европа. [1]

Творчество, идеи, влияние и памет[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Георг Брандес от Макс Клингер

Брандес става име в датската литература през 60-те години на XIX век. Влиянието му върху развитието на скандинавската литература е сравнимо с онова на Висарион Белински върху руската.

Брандес се противопоставя на естетизма в литературата и на теорията „изкуство заради самото изкуство“. В литературата той вижда орган за изразяването на „великите мисли за свободата и прогреса на човечеството“.

Сред съмишлениците му е и норвежкият драматург Хенрик Ибсен.

Днес на Георг Брандес е наречен един от площадите на датската столица.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Главните течения в европейската литература на XIX век“ (т. 1 – 6, 1872 – 90)
  • „Сьорен Киркегор“ (1877)
  • „Бенджамин Дизраели“ (1878)
  • „Лудвиг Холберг“ (1884)
  • „Впечатления от Полша“ (1888)
  • „Впечатления от Русия“ (1888)
  • „Уилям Шекспир“ (т. 1 – 3, 1895 – 96)
  • „Волфганг Гьоте“ (т. 1 – 2, 1914 – 15)

и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георг Брандес. Литературата на XIX век. София: Наука и изкуство, 1980, 596 с.
  • Жана Николова-Гълъбова, „Георг Брандес“. – В: Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома. Том. 5: Скандинавски и прибалтийски литератури. Съставители Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Институт за литература при БАН, 2003, с.39 – 42.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Негови текстове и кореспонденция
За него

Източници[редактиране | редактиране на кода]