Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг
херцог на Лигница, Бриг и Волов
George William, Duke of Liegnitz.PNG
Роден
Починал
Погребан Полша
Семейство
Род Пясти
Баща Кристиан (Лигница-Бриг)
Майка Луиза фон Анхалт-Десау (1631–1680)
Братя/сестри София Луиза фон Анхалт-Бернбург
Шарлота фон Лигница-Бриг
Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг в Общомедия

Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг-Волау (на немски: Georg Wilhelm I von Liegnitz-Brieg-Wohlau; на чешки: Jiří Vilém Břežsko-Lehnický; на полски: Jerzy Wilhelm legnicki; * 29 септември 1660, дворец Олау/ Олава; † 21 ноември 1675, дворец Бриг) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е херцог на Лигница, Бриг и Волов/Волау (1672 – 1675). Той е последен от тази фамилия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е единственият син и наследник на херцог Кристиан фон Лигница-Бриг (1618 – 1672) и съпругата му Луиза фон Анхалт-Десау (1631 – 1680), дъщеря на княз Йохан Казимир фон Анхалт-Десау и Агнес фон Хесен-Касел.[2] Сестра му Каролина Шарлота (1652 – 1707) се омъжва тайно на 14 юли 1672 г. в дворец Бриг (развод 1680) за херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Визенбург (1651 – 1724).

Във Франкфурт се взема под наем къща и там Георг Вилхелм е възпитаван от възпитателя си. Той е на единадесет години, когато баща му умира на 28 февруари 1672 г. в Олава. Георг Вилхелм не отива за погребението на баща си на 31 март 1672 г. в Лигница. Според завещанието на баща му, майка му поема опекунството му заедно с трима от херцогствата.

Георг Вилхелм отива със свитата си във Виена на 14 февруари 1675 г. Той посещава император Леополд, който го признава за пълнолетен. На 30 март той се връща в Бриг и започва да управлява. През лятото на 1675 г. императорът го номинира за свой заместник и комисар на следващото княжеското събрание.

Георг Вилхелм се разболява след лов от едра шарка и умира на 21 ноември 1675 г. в дворец Бриг на 15 години.[3] Погребан е в църквата Йоханис в Лигница, в която след две години майка му построява княжеска гробница за последния от род Пясти.

Кайзер Леополд като крал на Бохемия взема неговите херцогства.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Norbert Conrads: Der Huldigungsbesuch des letzten Piasten 1675 in Wien. In: Schlesien in der Frühmoderne: Zur politischen und geistigen Kultur eines habsburgischen Landes. Neue Forschungen zur schlesischen Geschichte. hrsg. v. Joachim Bahlcke. Weimar 2009, ISBN 3-412-20350-5, S. 77 – 101
  • Historische Kommission für Schlesien: Geschichte Schlesiens, Band 2, ISBN 3-7995-6342-3, S. 82.
  • Carl Krebs: Georg Wilhelm. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 696 – 698.
  • Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten. Band: Schlesien (= Kröners Taschenausgabe. Band 316). Kröner, Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. LXIV, LXVIII, 152, 290 und 376 sowie Stammtafel auf S. 592.
  • Rudolf Žáček: Dějiny Slezska v datech. Praha 2004, ISBN 80-7277-172-8, S. 170, 177, 414 und 42
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 3:11

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Piast 6, genealogy.euweb.cz
  2. Georg Wilhelm von Liegnitz-Brieg, fmg.ac
  3. Georg Wilhelm Duke of Liegnitz, Brieg & Wohlau 1672 – 1675, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]