Георг Кершенщайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Кершенщайнер
Georg Michael Anton Kerschensteiner
германски педагог

Роден
Починал
15 януари 1932 г. (77 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия педагог, писател
Научна дейност
Област педагогика
Образование Технически университет Мюнхен
Лудвиг Максимилиан университет
Работил в Лудвиг Максимилиан университет
Повлиял Слави Чаушев
Георг Кершенщайнер в Общомедия

Георг Кершенщайнер (на немски: Georg Michael Anton Kerschensteiner) е германски педагог, теоретик на социалната педагогика, защитаващ идеята, че трудът трябва да намери място в училище.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юли 1854 година в Мюнхен, Германия. След като завършва Мюнхенския университет работи последователно като начален учител, преподавател по математика и естествени науки и училищен съветник в Мюнхен (1895), след което е избран за почетен професор в университета в същия град, където чете лекции върху възпитанието. Неговата главна задача е използване на практическите интереси на учениците в работата по образованието им и тясно свързване на теоретичното преподаване с конкретни упражнения.

Неговите основни трудове са „Развитие на рисувателните способности“ (1905), „Понятието за трудово училище“ (1912) и „Теория на възпитанието“ (1926).

Почетен доктор на Техническия университет в Мюнхен (1918) и Техническия университет в Дрезден (1928).[1]

Умира на 15 януари 1932 година в Мюнхен на 77-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die staatsbürgerliche Erziehung der deutschen Jugend. 1901 (с повече от десет издания до 1931)
  • Grundfragen der Schulorganisation. 1907
  • Begriff der Arbeitsschule. 1912; Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2002, ISBN 3-534-15195-X
  • Charakterbegriff und Charaktererziehung. 1912
  • Wesen und Wert des naturwissenschaftlichen Unterrichts. 1914
  • Das Grundaxiom des Bildungsprozesses und seine Folgerungen für die Schulorganisation. 1917; Dieck, Heinsberg 1999, ISBN 3-88852-406-7
  • Deutschlands Recht. Verlagsanstalt Carl Gerber, München 1919
  • Die Seele des Erziehers und das Problem der Lehrerbildung. 1921
  • Autorität und Freiheit als Bildungsgrundsätze. Ernst Oldenburg Verlag, Leipzig 1924
  • Theorie der Bildung. 1926
  • Pädagogik der Gegenwart in Selbstdarstellung, 1. 1926
  • Texte zum pädagogischen Begriff der Arbeit und zur Arbeitsschule. Schöningh, Paderborn 1982, ISBN 3-506-78327-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ehrenpromovenden der TH/TU Dresden. // Технически университет Дрезден. Посетен на 28 септември 2017. (на немски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]