Георг Пруски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Пруски
Georg von Preußen
принц на Прусия
GeorgvonPreußen.jpg
Принц Георг Пруски
Роден
Починал
Погребан Райнщайн (замък), Германия

Образование Бонски университет
Wappen Hohenzollern.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Фридрих Пруски (1794–1863)
Майка Луиза фон Анхалт-Бернбург
Братя/сестри Александер Пруски
Съпруга няма
Деца няма
Георг Пруски в Общомедия
Принц Георг Пруски
Замъкът Рейнщайн с дворцовата капела, 1880

Фридрих Вилхелм Георг Ернст Пруски (на немски: Friedrich Wilhelm Georg Ernst Prinz von Preußen; * 12 февруари 1826 в дворец Йегерхоф при Дюселдорф; † 2 май 1902 в Берлин) от род Хоенцолерн е принц на Прусия, пруски генерал на кавалерията и писател.[1][2]

Той е малкият син на принц Фридрих Пруски (1794 – 1863) и съпругата му принцеса Вилхелмина Луиза фон Анхалт-Бернбург (1799 – 1882), дъщеря на княз и херцог Алексиус Фридрих Кристиан фон Анхалт-Бернбург и първата му съпруга принцеса Мария Фридерика фон Хесен-Касел.[3] Брат е на Александер Пруски (1820 – 1896).

Георг Пруски влиза на 12 февруари 1836 г. като лейтенант в пруската войска. През 1861 г. той е шеф на регимент „1. Pommerschen Ulanenregiments Nr. 4“ и 1866 г. е генерал на кавалерията.

През 1843 г. той започва да следва в Бон и по-късно в през 1850-те в Берлин. През 1872 г. той издава анонимно своята автобиография „Vergilbte Blätter“, без да издава своята частна сфера.

Своята голяма частна библиотека с ок. 6000 титли той завещава на университетската библиотека Бон.

Той умира на 2 май 1902 г. в Берлин на 76 години. Погребан е на 9 май 1902 г. в дворцовата капела в Рейнщайн. Замъкът Рейнщайн той наследява заедно с брат му Александер през 1863 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

С псевдонимите Георг Конрад и Гюнтер фон Фрайберг той издава поезия и театрални парчета:

  • Elfrida von Monte Salerno (драма) 1874
  • Cleopatra (трагедия) 1877
  • Phädra (трагедия) 1877
  • Elektra (пиеси) 1877
  • Revenue de tout 1877
  • Rudél et Mélisande (трагедия) 1877
  • Don Sylvio (трагедия) 1877
  • Der Alexanderzug (фантазия трагедия) 1877
  • Der Talisman (трагедия) 1877
  • Alexandros (трагедия) 1877
  • Umsonst oder Christine, König von Schweden (трагедия) 1877
  • Arion (трагедия) 1877
  • Wo liegt das Glück? (комедия) 1877
  • Bianca Capello 1877
  • Yolanthe (трагедия) 1877
  • Lurley (трагедия) 1877
  • Adonia 1877
  • Medea (трагедия) 1877
  • Suleiman 1877
  • Ferrara (трагедия) 1878
  • Mademoiselle Esther (драма) 1883
  • Catharina von Medici (историческа драма) 1884
  • Sappho (драма) 1887
  • Conradin (трагедия) 1887
  • Praxedis (драма) 1896
  • Raphael Sanzio (драма) 1896

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Marie von Olfers: Georg Prinz von Preußen. Ein Nachruf. In: Hohenzollernjahrbuch, 6. Jg. 1902. Anhang. S. I-IV. (Digitalisat)
  • Erwin In het Panhuis: Anders als die andern. Schwule und Lesben in Köln und Umgebung 1895 – 1918. Emons Verlag, Köln 2006, ISBN 3-89705-481-7. (PDF)
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1938], DNB 367632810, S. 411, Nr. 2032.
  • Georg Schuster: Briefe, Reden und Erlasse des Kaisers und Königs Friedrich III. Vossische Buchhandlung, Berlin 1907.
  • Ernst Dietrich Baron von Mirbach: Prinz Friedrich von Preußen. Ein Wegbereiter der Romantik am Rhein. Böhlau-Verlag, 2006, ISBN 3-412-33305-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]