Георг Фридрих Хайнрих фон Хоенлое-Ингелфинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг Фридрих Хайнрих фон Хоенлое-Ингелфинген
принц от Хоенлое-Ингелфинген
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Баща Хайнрих Август фон Хоенлое-Ингелфинген
Майка Вилхелмина Елеонора фон Хоенлое-Йоринген
Брак Шарлота Юлия Поликсена фон Клюхцнер
Потомци Август Едуард Фридрих Лудвиг принц фон Хоенлохе-Ингелфинген

Георг Фридрих Хайнрих фон Хоенлое-Ингелфинген (на немски: Georg Friedrich Heinrich von Hohenlohe-Ingelfingen; * 10 ноември 1757; † 11 декември 1803 в Бартенщайн, Източна Прусия) е принц от Хоенлое-Ингелфинген и пруски генерал-майор и почетен командир на пехотен полк №31.[1]

Той е по-малкият син на княз Хайнрих Август фон Хоенлое-Ингелфинген (1715 – 1796) и съпругата му графиня Вилхелмина Елеонора фон Хоенлое-Йоринген (1717 – 1794), дъщеря на граф/княз Йохан Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген и ландграфиня Доротея София фон Хесен-Дармщат.[2] Брат му Фридрих Лудвиг (1746 – 1818) е пруски генерал-лейтенант и от 1805 до 1806 г. вторият княз на Хоенлое-Йоринген.

Георг е до 1775 г. на френска служба. Със съдействието на брат му той се мести на пруска служба и на 11 септември 1781 г. става майор и командир на пехотен полк и на 13 юни 1791 г. полковник. Участва при обсадата на Майнц (1793) и е награден с ордена Pour le Mérite. На 14 януари 1796 г. той е повишен на генерал-майор. През април 1799 г. при учение той си счупва крак. Умира внезапно на 11 декември 1803 г. в Бартенщайин (Бартошице в Полша).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гербът на род Клюхцнер

Георг Фридрих Хайнрих фон Хоенлое-Ингелфинген се жени на 7 септември 1800 г. за Шарлота Юлия Поликсена фон Клюхцнер (* 7 септември 1776; † 5 април 1807 в Кьонигсберг, Прусия), дъщеря на пруския генерал Карл Лудвиг Фердинанд фон Клюхцнер (1736 – 1809).[3] Те имат един син:[4]

  • Август Едуард Фридрих Лудвиг принц фон Хоенлохе-Ингелфинген (* 22 януари 1801; † 14 март 1830), който умира неженен като вюртембергски премиер-лейтенант.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, ohne Jahr, S. 459 – 460.
  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georg, Prinz zu Hohenlohe-Ingelfingen, geneall.net
  2. Hohenlohe 5, genealogy.euweb.cz
  3. Georg Hassel: Genealogisch-historisch-statistischer Almanach. S. 270, Digitalisat
  4. Georg Friedrich Heinrich Prinz zu Hohenlohe-Ingelfingen, ww-person.com
  5. Neuer Nekrolog der Deutschen 1830. S. 937, Digitalisat

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]