Георг фон Шлайниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георг фон Шлайниц
Georg Emil Gustav von Schleinitz
германски офицер и пътешественик-изследовател
Tripota Georg von Schleinitz portraits 385 2 385 1275 p 900.jpg
Роден
Починал

Националност  Германия
Георг фон Шлайниц в Общомедия

Георг Емил Густав фон Шлайниц (на немски: Georg Emil Gustav von Schleinitz) е германски военноморски офицер, вицеадмирал, пътешественик-изследовател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1834 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юни 1834 година в Бромберг, Прусия (сега в Полша). През 1845 година, едва 11-годишен, постъпва във военноморския флот. През 1860 – 1862 година, вече като лейтенант, командва един от корабите на пруската ескадра към бреговете на Япония, Китай и Сиам (Тайланд). От 1864 до 1869 година е преподавател във военноморската академия.

През 1869 година е назначен за командир на корвета „Аркона“, на който престолонаследникът на Прусия присъства при откриването на Суецкия канал. След това плава до Азорските острови, Антилските острови и Южна Америка. От 1871 до 1874 година отново е преподавател във военноморската академия.

Експедиционна дейност (1874 – 1876)[редактиране | редактиране на кода]

През 1874 – 1876 година командва океанографския кораб „Газела“, на който са проведени обширни океанографски изследвания във водите на Световния океан. През 1874 година от Германия преминава покрай нос Добра надежда, посещава о-вите Кергелен, Малайския архипелаг и северните брегове на Нова Гвинея. През 1875 година провежда хидрографски изследвания във водите на архипелага Бисмарк и Соломоновите о-ви, а след това през Коралово море към Нова Зеландия и островите Фиджи и Самоа. В началото на 1876 година пресича Тихия океан от Самоа до Магелановия проток и на заключителния етап на плаването са проведени океанографски изследвания в централните части на Атлантическия океан. Експедицията водена от Шлайниц събира обширен материал за Новогвинейско, Коралово и Тасманово море и югоизточните части на Тихия океан.

Следващи години (1874 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от океанографската експедиция Шлайниц е назначен за ръководител на хидрографския отдел в германското адмиралтейство и същата година става член на генералния съвет по кадастър и геодезия в Прусия. През 1883 година е избран за почетен член на географското дружество в Лайпциг, а през 1883 година е произведен във вицеадмирал.

От 10 юни 1186 до 1 март 1888 година е назначен за първи губернатор на Германска Нова Гвинея. През 1886 година картира устието на втората по големина река в Нова Гвинея – река Сепик (в североизточната част на острова) и на изток от нея открива устието на друга голяма река – Отилиен Флюс.

След смъртта на съпругата му през 1887 година от малария, през 1888 година напуска Нова Гвинея и държавните служби и се оттегля в личното си имение в Люгде, където умира на 12 декември 1910 година на 76-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи планинска верига Шлайниц на остров Нова Ирландия, Папуа Нова Гвинея.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Vergleichende Betrachtungen über die Schlachten von Bellealliance und Königgrätz in strategischer und taktischer Beziehung. Mittler“, Berlin, 1876.
  • "Die Forschungsreise S.M.S. „Gazelle“ in den Jahren 1874 bis 1876 unter Kommando des Kapitän zur See Freiherr von Schleinitz. 5 Teile", Mittler, Berlin, 1888 – 1890.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 288, 344.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Georg von Schleinitz“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​