Геракарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геракарци
Γερακώνας
Църквата „Свети Архангели“
Църквата „Свети Архангели
Гърция
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Централна Македония
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Кукушко
40.8994° с. ш. 22.4578° и. д.
Геракарци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 233 m
Население 286 души (2001)

Герака̀рци или Герка̀рци[1] (на гръцки: Γερακώνας, Гераконас, катаревуса: Γερακών, Геракон, до 1926 Γερακάρτσι[2]), на турски Доганджи, е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Геракарци има 286 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 9 километра южно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточното подножие на планината Паяк (Пайко).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Геракарци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангели“ е от първата половина на XIX век.[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Геракарци като българско село.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Геракарци (Доганджи) живеят 290 българи християни.[5] В началото на XX век Геракарци е чифлигарско село на албанския бей Малик ефенди[6].

През 1874 година селският поп Христо Шимов (Шишов) преминава с енорията си (селата Геракарци, Петгъс, Рамна и други) към Българската екзархия[7]. Начело на църквата го наследява синът му Георги Шимов, който действа като екзархистки поп до 1912 година, когато българската църква е затворена от гръцките власти.[8]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Доганджи (Гиркарци) (Dogandži (Girikarci), на картата на Кондоянис е отбелязано като Геракарци (Γερακάρτσι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Геракарци (Γερακάρτσι) е село с 40 християнски семейства.[10]

Все пак по-голямата част от населението на Геракарци остава под върховенството на Екзархията. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Гиракарци Дуганджа (Guirakartzi Dougandja) има 304 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти гъркомани, като в селото функционира българско училище.[11]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Гиракарци, 18 /III, 2 ч. от Грубевци. 38 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, бубарство и лозарство. Преди 7 години селянете влезли в условие да откупят чифлика и авансирали 800 лири, но стопанинът, евреин, ги измамил и толкова пари отишли на вятър. От Патриаршията се отказали преди 14 години. Черквата отворена, няма никакви имоти. Училището (вакъф) е двуетажно, с ниска изба и две стаи.[12]

По данни на Екзархията в 1910 година Геракорци има 49 семейства, 257 жители българи (207 чифлигари) и една черква.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γερακάρτση) има 209 екзархисти.[14][10]

Според Боривое Милоевич селото (Gjerekarce) има 80 къщи християни славяни.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от Геркарци.

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Геракарци попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Геракарци или Дугандзи (Γερακάρτσι ή Δουγαντζή) като село със 155 мъже и 101 жени.[10] Част от българските му жители се изселват в България. Ликвидирани са 39 имота на жители, преселили се в България.[10] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци, включително от малоазийското елинизирано българско село Къздервент.[15] В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 55 бежански семейства и 192 жители бежанци.[16]

В 1926 година името на селото е променено на Гераконас.

Преброявания
  • 1991 – 350 жители
  • 2001 – 286 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Геракарци
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Шимов (Попхристов), кмет (мухтар) на Геракарци и член на ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Д. Чифильонов (? - 1942), български революционер от ВМОРО, куриер, починал в Несебър[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Русев (1913 - 1995), български политик
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Шантев, четник на ВМОРО, откраднал пушка от къщата на бега и избягал в Ениджевардарското езеро[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Попхристов (1885 - 1962), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Продан Христов (1890 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Христов (1885 – 1962), български политик, кмет на Месемврия

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. 9. Ιερός ναός Αρχαγγέλων Μιχαήλ & Γαβριήλ, Γερακώνας. // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 305
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.714.
  8. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 507.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  10. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  13. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  14. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. „Καραλίδου, Φωτεινή, Η περίπτωση ενσωμάτωσης των κατοίκων του Κίζδερβεντ Μ. Ασίας στον ελλαδικό χώρο, μεταπτυχιακή εργασία, τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, Φ.Λ.Σ., Α.Π.Θ., Θεσσαλονίκη, 1992.“, архив на оригинала от 23 декември 2009, https://web.archive.org/web/20091223081918/http://www.imma.edu.gr/macher/ulit/history/35.html, посетен 23 декември 2009 
  16. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
  18. Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.75, 244-245.
  19. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.311
     Портал „Македония“         Портал „Македония