Герасим III Константинополски
| Герасим III Константинополски | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1797 г.
|
| Религия | православие |
Герасим III Константинополски (на гръцки: Γεράσιμος Γ΄) е вселенски патриарх в годините от 1794 до 1797 г. по време на най-значимите усилия за Низам-и Джедид. По народност е кипърски грък.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кипър в началото на XVIII век. През 1762 г. е избран за митрополит на Виза, а през 1767 г. патриарх Самуил I Ханджери го поставя начело на Патриаршеската академия (1767-1769).[1][2] През 1782 г. е избран за Никомидийски митрополит, а през 1791 г. за Деркоски митрополит.
На 3 март 1794 г. е избран за Вселенски патриарх, наследявайки Неофит VII. По време на своето патриаршество поставя възрастови граници за ръкополагането на духовници, като забранява ръкополагането на дякони под 25 години и презвитери под 30 години. С патриаршеския си печат той потвърждава принадлежността на Митрополията на Алепо към Антиохийската патриаршия.
На 18 април 1797 г. подава оставка и се оттегля в Тарабия, където умира малко по-късно.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Γεράσιμος Γ'
- ↑ Заб. Непосредствено след неканоничното закриване на Печката патриаршия и Охридската архиепископия, което значи че е бил особено доверен и близък на Самуил Ханджери.
| ? | → | Митрополит на Виза и първопреосвещен екзарх на Черно море (1762 – 1783) |
→ | ? |
| ? | → | никомидийски митрополит (1783 – 1791) |
→ | ? |
| Ананий Деркоски | → | деркоски митрополит (1791 – 3 март 1794) |
→ | Макарий Баласакис |
| Неофит VII | → | вселенски патриарх (3 март 1794 – 18 април 1797) |
→ | Григорий V |
