Гера Чаушева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гера Пеева Чаушева
български икономист и общественик
Родена
Починала
Научна дейност
Област Икономика

Гера Пеева Чаушева е български икономист и обществен деец, участник в комунистическата съпротива в България по време на Втората световна война и в т. нар. Отечествена война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родно място и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Гера Пеева Чаушева е родена на 18 юли 1924 г. в чепинското село Каменица, в семейството на Пею Пеев и Катерина Пеева (Шулева).

Пею Пеев (р. 1885) е първороден син на Тодор и Величка Пееви и е потомък на старинния род Пееви-Калъчеви.[1] Участва в Балканската и в Междусъюзническата война, а избухването на Първата световна война го заварва в САЩ, където работи през 1914 – 1920 г. След завръщането си в Каменица има малък магазин, който е закрит след интернирането му от властите през 1943 г. По време на престоя си в САЩ става член на Американската комунистическа партия, но остава дълбоко религиозен и не участва активно в политическите събития в България до Втората световна война.

Катерина Пеева (р. 1888) е родена в семейството на Тодор и Герга Шулеви. Гера Пеева носи името на своята баба Герга, към която се отнася с голяма любов и уважение.

Пею и Катерина Пееви имат четири деца: Йорданка (омъжена за Александър Малинов), Тодор, Вела и Гера.

Образование и политическа дейност (1937 – 1943)[редактиране | редактиране на кода]

Гера Пеева завършва основното училище в родното си село, а през 1937 – 1941 г. учи в девическата гимназия в гр. Пазарджик. През тези години тя живее заедно със своята малко по-голяма сестра Вела Пеева. Много близки и привързани една към друга още от деца, двете сестри споделят едни и същи леви политически убеждения, които предопределят тяхното постъпване в Работническия младежки съюз (РМС) през есента на 1938 г. Като членове на гимназиалното ръководство на РМС те съставят и преписват позиви с комунистическо съдържание, разпространяват забранени от властите книги, участват в нелегални събрания.[2]

През есента на 1941 г. Гера Пеева идва в София заедно със сестра си Вела (студентка в Софийския университет), учи в Пета девическа гимназия и продължава своята ремсова дейност. През есента на 1942 г. Гера Пеева се записва в XII клас на Пазарджишката девическа гимназия, но през пролетта на 1943 г. е изключена, след като в квартирата ѝ са открити инкриминирани книги.[3]

Партизанка в отряд „Антон Иванов“ и бригада „Чепинец“ (1943 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1943 г. Гера Пеева, Вела Пеева, Крум Гинчев, Стоил Гълъбов, Александър Цанов и Димитър Чаушев се присъединяват към партизански отряд „Антон Иванов“. [4] Получава партизанското име „Анка“, а нейната сестра Вела – „Пенка“. Двете заедно участват във всички военни акции на отряда през лятото и есента на 1943 г. При разделянето на отряда на четири чети около началото на септември 1943 г. Г. Пеева е разпределена в чета „Стефан Божков“ с командир Георги Ванчев. Под ръководството на Никола Чолаков участва в изграждането на зимния лагер на четата в балкана на юг от Батак, наречен „Техеран“ в чест на провелата се по това време Техеранска конференция между Сталин, Чърчил и Рузвелт.

На 15 ноември 1943 г. в лагера пристига заповед партизаните от чепинския край да се обособят в отделна военна единица в рамките на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона под общото командване на Методи Шаторов. Така Гера Пеева заедно с Вела Пеева, Атанас Семерджиев, Костадин Гяуров, Крум Гинчев (Динамото), Стоил Гълъбов, Атанас Юмерски, Надка Дамянова и Димитър Горостанов се отделят от отряд „Антон Иванов“ и отиват в Чепинското корито, за да поставят началото на чета „Братя Кръстини“. На събрание в началото на декември 1943 г. е избрано ръководство на четата: командир – Атанас Семерджиев (Цветан), политкомисар – Манол Велев (Филип), агитпроп – Вела Пеева, домакин – Никола Божанов.[5]

На 26 март 1944 г. Гера Пеева се разделя завинаги със сестра си Вела, която на другия ден попада в престрелка при с. Лъджене, губи връзка със своите другари и загива в битка с жандармерията в местността Бялата скала под връх Арапчал край с. Каменица. За Гера Пеева това е тежка трагедия, която я преследва цял живот. По-късно тя пише в своите мемоари: „С Вела ме свързваше не просто сестринска обич и привързаност, но и пълна всеотдайност на чувства, душевни вълнения, трепети и революционни пориви. Ние с нея растяхме в такава душевна близост и съзвучие, сякаш във всяка от нас живееше и дишаше другата.“[6]

През лятото на 1944 г. чета „Братя Кръстини“ прераства първо в отряд, а след това и в партизанска бригада „Чепинец“ под командването на Атанас Семерджиев. В рамките на отряда към края на юни – началото на юли 1944 г. е образувана Каменска чета с командир Крум Гинчев и политкомисар Гера Пеева. [7] Така до началото на септември в балкана излизат 57 партизани от с. Каменица (Яко Й. Молхов, Пею Бозов, Александър Цанов, Иван Ждраков, Георги Златинов, Тодор Папарков, Никола Влахов, Димитър Ямаков, Михаил Ямаков и др.).[8]

На 18 август 1944 г. Гера Пеева участва в т. нар. „Четворна акция“ – едновременното нападение срещу гара Варвара и селата Варвара, Симеоновец и Семчиново, извършено съвместно от части на партизанска бригада „Чепинец“, Партизански отряд „Ангел Кънчев“ и Партизански отряд „Панайот Волов“.

На 4 септември 1944 г. Гера Пеева участва в битката при Милеви скали.[9]

На фронта (септември-декември 1944)[редактиране | редактиране на кода]

След установяването на властта на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. и влизането на партизаните от бригада „Чепинец“ в Каменица, Лъджене и Чепино [10], Гера Пеева се включва като доброволка в първата фаза на т.нар. Отечествена война срещу Германия. Партизанската бригада „Чепинец“ е трансформирана в партизанска гвардейска рота в състава на 27-и чепински полк.[11] В продължение на три месеца Гера Пеева участва в рамките на Страцинско-Кумановска операция в сражения с немската армия край Крива Паланка, Страцин, Куманово, Скопие [12] Произведена е в офицерски чин подпоручик и е командир на взвод. На 4 ноември 1944 г. проявява особена доблест по време на сражение с врага край с. Четирце на десетина километра северно от гр. Куманово.[13] Така Гера Пеева става първата жена, наградена с офицерски орден „За храброст“ IV клас, I степен.[14]

На работа в РМС (1944 – 1948)[редактиране | редактиране на кода]

През август 1944 г. Гера Пеева е приета за член на БРП (к). След завръщането ѝ от фронта, през периода 1945 – 1948 г. заема различни длъжности в апарата на РМС: завеждащ отдел „Агитация и пропаганда“ на Околийския комитет на РМС в гр. Пазарджик, завеждащ отдел „Агитация и пропаганда“ на Околийския комитет на РМС в гр. Пещера и др.

Семейство. Студентски години в Москва (1948 – 1953)[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. Гера Пеева обвързва живота си с Ангел Чаушев от Батак, с когото сключва брак през декември 1948 г. Двамата решават да завършат висше образование в СССР и през 1948 г. заминават за Москва, където Гера Пеева се записва в Московския икономико-статистически институт (дн. Московски държавен университет по икономика, статистика и информатика), а Ангел Чаушев – във Висшия институт за народно стопанство „Г. В. Плеханов“ (Руски икономически университет „Г. В. Плеханов“).

По това време Гера Пеева и Ангел Чаушев са сред инициаторите и организаторите на земляческата група на българските студенти и аспиранти в московските икономически висши учебни заведения. В сбирките на групата участват Гриша Филипов, Кирил Зарев, Георги Караманев, Иван Виденов, Асен Добрев, Груди Желев, Дано Балевски, Богомил Андонов, Вълко Младенов, Ганка Кунина и др. Поддържат контакти и с редица други български студенти в Москва: Яко и Катя Молхови, Янко и Маренка Яневи, Димитър Русинов, Димитър Методиев, Георги Джагаров, Денчо Знеполски, Стефан Василев, Борис Балинов, Гергин Гергинов и др.

Дъщеря им Елена се ражда на 25 юли 1951 г. в Батак, по време на студентската лятна ваканция.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си Гера Пеева се завръща в България през 1953 г. и постъпва на работа в Държавната планова комисия (ДПК). През 1957 г. става ръководител на отдел „Съвместна планова дейност“ при ДПК, а през 1960 г. оглавява отдел „Икономическо и научно-техническо сътрудничество“ при Министерски съвет, където работи до 1971 г. По това време тя участва в координацията на стопанските планове на страните-членки на СИВ.

През 1971 г. Гера Пеева преминава на работа в новосъздадения Научен институт по проблемите на социалистическата икономическа интеграция при Министерски съвет и става негов заместник-директор (1971 – 1976). След трансформацията му в Институт по международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ) при Президиума на Българската акдемия на науките тя е заместник-директор и ръководи секция „Съвместна планова дейност“ до пенсионирането си през 1981 г. През този период тя работи съвместно с известните български икономисти Нешо Царевски (директор на института през 1971 – 1989), Жак Аройо, Ангел Димов и др.

Наградена е с орден „Георги Димитров“ (1984).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Потомък на този род по майчина линия е дългогодишният свещеник на с. Каменица и председател на местния революционен комитет по време на Априлското въстание през 1876 г. Илия поп Атанасов (1836 – 1933), известен сред местните жители като поп Топорчо. В своето детство Гера и сестра ѝ Вела понякога навестяват престарелия поп Топорчо в къщата му в горния край на Каменица: „Той често стоеше на пътната врата. Още отдалеч, като го виждахме, забавяхме крачките и смирено приближавахме. Целувахме му ръка и присядахме на малката пътна стълбичка до него. А той подхващаше, за кой ли път, своя разказ за страшните години на робството, за срещите си с Бенковски, за братушките. Вела го слушаше прехласната. Когато си тръгвахме, ми казваше:“Той ми прилича на мъдрец от приказките."" (Пеева, Г. Моята сестра Вела. София, 1988, с. 104 – 105)
  2. Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография. Спомени и мисли от нея и за нея. София, 2004, с. 7 – 12
  3. Става дума за: „Поезията на Христо Ботев“ от Дим. Стефанов и Т. Цв. Кръстев, „Христо Ботев – критик“ и „В защита на Христо Ботев“ от Георги Бакалов, „Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика“ от Тодор Павлов и „Дарвиновата теория и научната философия“ от Сава Гановски (Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 104 – 105)
  4. Новите партизани са посрещнати край с. Каменица и отведени в лагера на отряда от Атанас Семерджиев (Цветан) и Кочо Гяуров (Веско) (Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 122 – 127; История на Пазарджишката окръжна организация на БКП. С., 1985, с. 356)
  5. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 200 – 209; Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография. Спомени и мисли от нея и за нея. София, 2004, с. 37 – 38
  6. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 226
  7. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 265; История на Пазарджишката окръжна организация на БКП..., с. 381
  8. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 265, 269; Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография..., с. 41
  9. „Около 300 партизани заедно с щаба на зоната се бяхме установили на лагер на величествения хайдушки връх. Срещу нас врагът беше извел в кървав поход целия 27-и чепински полк от Пазарджик, ловната дружина от Лъджене, Пещерската тежкокартечна дружина и кавалерийски поделения. Обкръжени отвсякъде, един срещу десет въоръжени до зъби врагове, приехме сражението, което продължи през целия ден. Към четиринадесет часа ние, чепинци, успяхме да пробием обкръжението и заедно с щаба на зоната тръгнахме на запад. Врагът обаче бързо маневрира и отново ни прегради пътя. В дълбокия дол, западно от върха, се завърза кърваво сражение. Ние, група от шест души, между които и Стоян Попов, комисар на зоната, успяхме да се изтеглим на около сто метра от мястото на засадата. Залегнахме в гъст храсталак от малини и коприва в очакване на най-лошото, готови да се бием до последен дъх и патрон. Сражението продължаваше. До нас достигаха воплите и стенанията на ранените и умиращите. Около нас минаваха войници. Претърсваха местността, ругаеха, псуваха. И така – в напрегнато очакване – до вечерта. Когато боят завърши, ние се изтеглихме от мястото на засадата. Бяхме спасени. В този последен партизански бой дадохме скъпи жертви. Много другари бяха тежко ранени. Тук загина командирът на зоната, членът на ЦК на БКП Методи Шаторов, братя Маврикови, братовчедите Пухалеви и още седем партизани“ (Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 273 – 274)
  10. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 226 – 227; Семерджиев, А. Преживяното не подлежи на обжалване. С., 2004, с. 130 – 134
  11. Преди заминаването си за Пазарджик на 12 септември 1944 г. партизаните са разквартирувани в Лъдженското училище. На 11 септември на двора на училището партизанинът от с. Каменица Яко Молхов (бъдещ генерал-майор и заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия) запознава Гера Пеева с нейния бъдещ съпруг Ангел Чаушев (Чаушев, А. Спомени. София, 2010, 221 – 223).
  12. Пеева, Г. Моята сестра Вела..., с. 277 – 280.
  13. "В боя за овладяване на силно укрепеното с. Четирце, Кумановско, героизъм и себеотрицание прояви и бившата партизанка от бригада „Чепинец“, двадесетгодишната девойка Гера Пеева... От всеки двор, от всяка къща немците откриваха убийствен огън. Целият боен ред на дружината бе прикован. Тогава смелата гвардейка, която бе и една от първите български жени, получили офицерско звание „подпоручик“ и назначена за командир на взвод, даде личен пример на подчинените си. Тя започна да пълзи към вражите окопи. В този миг противотанков снаряд избухна наблизо и без да я засегне я засипа с пръст. От зилата на взривната вълна тя падна почти в безсъзнание. Без да загуби самообладание, не след дълго, идвайки на себе си, Гера политна напред и с вик „ура“ и „смърт на фашизма“ увлече своите другарки и другари" (Калинков, А. Българската жена в Отечествената война (1944 – 1945 г.). – Исторически преглед, XXV (1969), № 2 – 3, с. 220)
  14. Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография..., с. 45. Виж също: Атанасов, Щ., Л. Данаилов, М. Алексиев, П. Хаджииванов, Б. Чолпанов. Кратка история на Отечествената война. С., 1958, с. 153; Щерева, Д. Жените в Отечествената война 1944 – 1945 [Албум]. С., 1967, с. 20; Щерева, Д. Българката в Отечествената война. С., 1975, с. 99 – 100; Зидарова, Г. Кавалер на ордена „За храброст“. – в. „Народна армия“, бр. 9416, 21 ноември 1979; Чолпанов, Б. Векове от слава. Т. 2. С., 1981, с. 359; Данчев, А. Отечествената война 1944 – 1945. С., 1985, с. 174; Отечествената война в България 1944 – 1945. Библиография. Ч. II. Съст. Т. Ташев. С., 1985, с. 166

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Гера Пеева-Чаушева. Кратка биография. Спомени и мисли от нея и за нея. София, 2004