Гергана Димитрова (драматург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Гергана Димитрова.

Гергана Димитрова
български театрален режисьор и драматург
снимка: Васил Танев за Sofia Live
снимка: Васил Танев за Sofia Live

Родена
8 ноември 1975 г. (48 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Национална академия за театрално и филмово изкуство
Режисура
Награди„Икар“ за режисура:
2012 – „Праехидно
Литература
Известни творбиПраехидно
Награди„Икар“ за драматургия:
2012 – „Праехидно“ в съавторство със Здрава Каменова

Гергана Юлиянова Димитрова е български театрален режисьор и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гергана Димитрова е родена на 8 ноември 1975 г. в Бургас. Учи класически балет в Държавното хореографско училище и до 1992 г. активно се занимава със съвременни танцови техники. Средното си образование завършва в Немската езикова гимназия в Бургас, след което е приета в специалност Културология на Софийския университет. През 1998 г. записва и Режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, неин художествен ръководител е проф. Красимир Спасов. По време на учебния процес в НАТФИЗ работи върху текстове на Уилям Шекспир, Молиер, Огуст Стриндберг и др.

След като завършва семестриално театралната академия в София, продължава своето обучение в държавната театралната академия „Ернст Буш“ в Берлин, Германия в периода 2002 – 2005, където отново изучава театрална режисура. След дипломирането си там работи като асистент-режисьор на Кристоф Рос, Ерик Гедеон, Матиас Гердт, а като режисьор поставя спектаклите „Пътуването до Петушки“ от Венедикт Ерофеев и „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ по романа на Петер Хьог.

В България се дипломира със спектакъла „Време да обичаш, време да умреш“ на Фриц Катер, осъществен на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Гергана Димитрова работи активно като режисьор и преводач на свободна практика. Тя е председател и основател на най-устойчивата и популярна в България организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.

Най-мащабният проект, който реализира в България с група съмишленици, е „Протекст“ – сценични четения на нова драматургия в несценични пространства. Идеята на тези пърформанс четения е да изгради хомогенна арт среда, в която архитектурното пространство, текстът, актьорското присъствие, живото музикално изпълнение и мултимедията представляват единен организъм на естествена обвързаност между отделните елементи. На тези четения са представени пиеси както под нейна режисура, така и под тази на Василена Радева и Младен Алексиев.

До 2012 г. проектът има общо четири издания: „Протекст 1“ – сценични четения на нова европейска драматургия; ПроТекст 2: „Борбата продължава“ – четения на нова френска дранатургия; ПроТекст: „Драма сега“ – четения на нова румънска драматургия; Протекст: Произведено в България – представяне на три нови български пиеси.

За първи път в България именно на тези четения са представени пиесите „Преди/След“ от Роланд Шимелпфениг и „Грозният“ от Мариус фон Майенбург.

През 2012 г. на Гергана Димитрова е присъдена наградата на Съюза на артистите в България „Икар“ в най-сериозната категория за режисура за спектакъла „Праехидно“. Също така съвместно със Здрава Каменова им е присъдена и наградата ИКАР 2012 в категорията за драматургичен текст за пиесата „Праехидно“[1].

Димитрова има множество участия в международни форуми и фестивали в Германия, Чехия, Румъния, Молдова.

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

  • Историята на мечките панда – разказ за саксофонист приятелка във Франкфурт, от Матей Вишниек (2006)
  • Време да обичаш, време да умреш, от Фриц Катер (2007)
  • Пътуване до Петушки, от Венедикт Ерофеев (2007)
  • Госпожица Смила и нейното усещане за сняг, по романа на Петер Хьог (2008)
  • Fuck you, Eu.ro.pa!, от Николета Есинеску (2008)
  • Истории на обикновената лудост, от Петр Зеленка (2008)
  • Четири стаи, Стая 2 „Грешният човек“ по идея на Александър Рокуел (2009)
  • ХамлетМашина, от Хайнер Мюлер (2010)
  • Праехидно, от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, „Икар“ за режисура (2011)
  • Времето на кварките, номинация за „Икар“ за майсторска техническа реализация (2013)
  • Пепеляшки ООД, от Здрава Каменова, Гергана Димитрова и Анете Даубнер (2014)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Ева Бехщайн – нощта на прилепите
  • Праехидно, в съавторство със Здрава Каменова („Икар“ за драматургия)
  • Пепеляшки ООД, в съавторство със Здрава Каменова и Анете Даубнер (номинация за „Икар“ за драматургия)
  • Времето на кварките, в съавторство с Ивайло Миленков и Петър Мелтев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]