Гергина Дворецка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гергина Дворецка
българска радиожурналистка и поетеса
Родена
21 януари 1954 г. (63 г.)
Литература
Жанрове стихотворение

Гергина Иванова Дворецка е българска поетеса и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 21 януари 1954 г.[1] в София. Завършва софийската 9-та гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

През 1990 г. специализира в Радио Франс в Париж след успешно представяне на конкурс по френски език в БНР, в Университетския колеж за европейски федерализъм в Аоста, Италия, организиран от Международен център за европейско обучение (CIFE) със седалище в Ница през 1991 г., в Летен университет за разширяването на ЕС в Будапеща и Кестхей, Унгария, организиран от CIFE през 1993 г., а през 2005 - стаж за журналисти в Европейския парламент в Страсбург, организиран от Радио Франс. През 2008 и 2009 г. специализира полски език и култура в летните школи за чужденци на Варшавския университет и Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин.

Владее френски, английски, италиански, испански, полски и руски език.

Работи в програма „Христо Ботев“ на БНР, където заема последователно длъжностите стажант редактор, литературен сътрудник, редактор, завеждащ редакция, старши редактор. През годините е водила младежки, културни, исторически и други предавания. През 2005 е избрана за член на редколегията на програма „Христо Ботев“, а от 2006 до 2007 г. е неин председател. Създател и водещ на предаванията „Това, което ви вълнува“, „Клуб 1300“, „Радиоклуб на ексцентрика“, на поредицата от младежки предавания „Шарена Гага“.

Създател е и на първото българско предаване за европейска интеграция „Младежта среща Европа“ – още през 1990 г.[2]. Между 1998 и 2011 г. заглавието му е „Европейски проекти“, след което се променя на „Европа без граници“. Публикувала е материали за евроинтеграцията в сп. „Тема“, сп. „Европа 2001“, в. „Ние, жените“, в. „Sofia Echo“ и др.

Автор на стихосбирките „Понякога е обич“, „Човекът, когото си чакал“, „Шарени думи“, „Сняг и нежност“[3] и съавтор на изданието „La francophonie vue et vécue par les journalistes bulgares“. В края на 2009 г. издателство „Книжен тигър“ публикува нейната книга „Славянско танго“[4], която е представена в Полския институт в София. Същата година списание „Пламък“ публикува нейния цикъл „Стихове за мама“[5]. През 2012 г. издава романа в разкази "Откриването на Дагоберта" във Военно издателство, а през 2014 г. - стихосбирката "Балада за птицата Феникс" в издателство "Триада".

Сътрудничила е със свои стихове във вестниците „Литературен фронт“, „Пулс“, „Стършел“ и „Средношколско знаме“, сп. „Родна реч“, и др.

Участник във фотоизложбата „Пет погледа към Полша“, организирана от Полския институт в София през 2007 г.

Член е на СБЖ, на Международния съюз на журналистите франкофони (UPF) със седалище в Париж, на сдружението на испаноговорящите журналисти в България, на Евроклуба към Българска търговско-промишлена палата, на дружеството за приятелство с Финландия, на Комитета „Данте Алигиери“, на Международната асоциация на приятелите на Никос Казандзакис.

През 2003-2005 г. е председател на българската секция на UPF, а впоследствие - член на управителния съвет на организацията.

От март 2014 г. е председател на фондация "Европа и светът".

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Получавала е награди от Делегацията на Европейската комисия в България, от Националната агенция на програма „Леонардо да Винчи“, от асоциация „Журналисти за Европейския съюз“, от СБЖ.

За историческите си предавания е отличена с юбилеен медал „1300 години България“ през 1981 г. За усилията си за популяризиране на френската култура през юли 2006 г. е наградена с френския орден „Академични палми“, който ѝ е връчен през февруари 2007 г. в посолството на Франция в София [6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]