Герлах фон Бройберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на фон Бройберг (ок. 1330 – 1350)
Замъкът Бройберг (Merian, 1656)

Герлах фон Бройберг (на немски: Gerlach von Breuberg; на латински: Gerlacus dominus de Bruberg; * ок. 1245; † 1306) е благородник от Бройберг в Оденвалд, фогт във Ветерау (1282 – 1306) и ландфриденс-хауптман в Тюрингия.

Той е най-големият син на Еберхард фон Бройберг († 1286) и съпругата му Мехтилд фон Бюдинген († сл. 1274), дъщеря на Герлах II фон Бюдинген, бургграф на Гелнхаузен († 1245/1247), и графиня Мехтхилд фон Цигенхайн († 1229). Внук е на Конрад I Райц фон Бройберг († 1242) и съпругата му фон Еберсберг-Йагстберг († сл. 1229). Брат е на Еберхард II фон Бройберг († сл. 1272), капитулар в Майнц, свещеник в Бюдинген, Ароаз фон Бройберг († 1323), женен за Гизела фон Фалкенщайн († 1313), и на Агнес († 1302), омъжена за шенк Еберхард V фон Ербах-Ербах († 1303). Герлах фон Ербах († 1332), избран епископ на Вормс, е негов племенник.

Герлах фон Бройберг увеличава совственостите си в триторията на Бюдинген по времето на крал Рудолф I. Във войната между ландграф Хайнрих I фон Хесен и архиепископ Вернер фон Епщайн от Майнц той помага на ландграфа и затова архиепископът го екскомуницира през 1275 г.[1]

През 1282 г. крал Рудолф I го прави фогт във Ветерау, за да постави отново ред там. През 1298 г. свършва политическата дейност на Герлах в Тюрингия. След битката при Гьолхайм (12 юли 1298), в която е убит Адолф от Насау, той участва през ноември в дворцовото събрание на новия крал Албрехт в Нюрнберг. След това до смъртта си той се занимава най-вече с абатството Фулда.

През ок. 1303 г. той купува от шенка на Ербах половината от дворец Ербах в Оденвалд и принадлежащите му имоти.

Герлах фон Бройберг е погребан в манастир Конрадсдорф, на когото е фогт. Наследен е от син му Еберхард III, който става новият фогт на Ветерау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Герлах фон Бройберг се жени за Лукардис († сл. 5 февруари 1306). Те имат един син:[2][3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Bläsing: Gerlach von Breuberg – Eine Studie zum Verhältnis von Königtum und Edelfreiheit nach dem Interregnum, in: Beiträge zur Erforschung des Odenwaldes und seiner Randlandschaften III; Breuberg-Bund, 1980, ISBN 978-3-922903-00-0, S. 1 – 52
  • Adolf Gauert: Breuberg, Gerlach Reiz von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 605 f.
  • Martin Mattheis: Das Verhältnis der deutschen Fürsten und Grafen zu König Adolf von Nassau (1892 – 1298), in: Mitteilungen des historischen Vereins der Pfalz 97, 1999, S. 353 – 399 (PDF)
  • Friedrich Wilhelm Schirrmacher: Breuberg, Gerlach von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 320.
  • Fred Schwind: Die Landvogtei in der Wetterau. Studien zu Herrschaft und Politik der staufischen und spätmittelalterlichen Könige. N. G. Elwert, Marburg, 1972
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 158.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Simon, S. 58.
  2. Gerlach von Reiz-Breuberg, Landvogt in der Wetterau, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Gerlach Reiz v.Breuberg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]