Германска революция (1918 – 1919)
| Ноемврийска революция Novemberrevolution | |
| Част от Първата световна война | |
 Улични боеве по време на една от стачките в Берлин, 1919 г. | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Дата | 3 ноември 1918 – 11 август 1919 |
| Причини | икономическа разруха в Германската империя, военни поражения на Германия на Западния фронт, излизане от Четворния съюз на България, Османската империя и Австро-Унгария |
| Резултати |
|
| Движещи сили | работници, войници, дребна буржоазия, различни социалистически, синдикалистически и националистически партии |
| Ноемврийска революция в Общомедия | |
| Част от сериите статии за |
| Комунизъм |
|---|
 |
| Концепции |
| Към държавното управление |
| Вариации |
| Комунистически интернационал |
| Личности |
| Свързани |
| Комунистически държави днес |
Ноемврийската революция, избухнала в края на Първата световна война, води до сваляне на конституционната монархия и установяване на парламентарна република в Германия. Ноемврийската революция започва на 3 ноември 1918 г. с въоръжено въстание на моряците в Кил. Тя преминава в 3 фази:
- I фаза: От началото на революцията до създаване на правителство на Народните пълномощници на Фридрих Еберт на 10 ноември 1918 г.
- II фаза: Завършва с първия конгрес на Съветите в Германия, проведен в средата на декември 1918 г.
- III фаза: Тя се отъждествява с Януарско въстание в Германия 1919, ръководено от социалдемократическия съюз „Спартак“.
След 10 ноември 1918 г. в Германия се очертават две тенденции за развитие на събитията. Прерастване на т.нар. буржоазно-демократична революция в такава от типа на Октомврийската революция в Русия, или стабилизиране на буржоазната република. В публичното пространство тези възможности получават своето отражение съответно в болшевишкия лозунг „цялата власт на съветите“ или „свикване на национално учредително събрание“. Зад първата възможност стоят представителите на съюза „Спартак“, а втората възможност е подкрепяна от социалдемократическа партия и от по-голямата част от германските собственици. Германските работодатели са принудени да направят редица отстъпки пред работещите, като 8-часов работен ден, признаване правото на профсъюзите да представляват работниците, създаване на система от трудови договори. В крайна сметка, на 15 ноември 1918 г. се сключва споразумение между двете страни. Германия не тръгва по стъпките на Октомврийската революция.
От 16 до 21 декември 1918 г. се провежда първият конгрес на съветите, който гласува за прехвърляне на цялата изпълнителна и законодателна власт в ръцете на Съвета на народните пълномощници, като приема решение за свикване на национално учредително събрание. На 6 февруари 1919 г. във Ваймар е свикано такова събрание, което в обстановка на силно политическо и социално напрежение на 31 юли същата година приема конституция, която влиза в сила на 11 август 1919 г. Ваймарската конституция отразява актуалното разположение и съотношение на силите и е естествена стъпка по пътя на демократизиране на отношенията в страната.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „German Revolution of 1918 – 19“ и страницата „Novemberrevolution“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |