Германски граждански законник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обнародването на закона в «Рейхсгезетцблат», 1896 г.
Германският граждански законник, 1896 г.
Железният канцлер осигурява за времето си най-съвършената регламентация на гражданскоправните отношения в Райха

Германският граждански законник (на немски: Bürgerliches Gesetzbuch, съкр. BGB) е кодекс на гражданското право, даван за пример и служил като образец при кодифициране на правна материя.

В случая кодификацията е на най-големия правен отрасъл. Законникът е разработен на базата на класическото римско частно право и е в сила за Германската империя от 1 януари 1900 г. При изработването му е взета предвид съдебната практика по Code de Civil.

Германският граждански законник е реципиран в европейските страни от германското правно семейство от пандектната система – Австрия, Нидерландия, Дания и Скандинавските страни.

Има огромно значение за модерното гражданско право. Кодификацията му е резултат на почти 50-годишни дискусии между германските романисти и цивилисти от историческата школа. При разработката му са взети предвид както съдебната практика по Наполеоновия кодекс и следващите кодификации, така и мненията на доктрината и обществените групи по интереси.

За разлика от Наполеоновия кодекс, който систематично структурира римското частно право по Институциите на Гай от Корпус юрис цивилис, т.е. институционално, Германският граждански законник въвежда нова систематика в структурата на гражданското право – изнася в една обща част най-важните дефиниции, които отразяват максимално ясно връзката между основните правни принципи и правни институти. Законникът задълбочено регламентира юридическите лица въз основа на правните разработки на Рудолф фон Йеринг. От сравнително-правна гледна точка, Германският граждански законник отразява духът на времето си в юриспруденцията. Ако Наполеоновият кодекс е победа на държавата над църквата, то Германският граждански законник е победа на пруския социализъм в германските обществени отношения. Законникът е наложен в общогерманските предели от Ото фон Бисмарк след обединението на Германия. Германският граждански законник отчита съобразявайки параграфите си, с достиженията на правната мисъл на 19 век.

История по създаването на законника[редактиране | редактиране на кода]

Работата по съставянето на кодекса започва от 1881 г., като окончателно законникът влиза в сила на 1 януари 1900 г., и е най-масивния и основополагащ проект в областта на гражданското право в световен мащаб. Германският граждански законник е послужил като образец за гражданскоправната регламентация и на редица страни извън германското правно семейство – Португалия, Китай, Япония, Южна Корея, Тайван и Гърция.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Въвеждането във Франция на Наполеоновия кодекс през 1804 г. стимулирало правниците отвъд Рейн към създаване на единен кодификационен законодателен акт под формата на граждански кодекс (въпреки противопоставянето на Историческото правно училище (Historical school of law) на Фридрих Карл фон Савини, който се опитал да систематизира и уедини различните хетерогенни закони, които били в сила в пределите на Свещената Римска империя). Единната кодификация на гражданското право на територията на Германската конфедерация била трудна, даже непосилна задача до френско-пруската война, най-вече поради липсата на единно и подходящото законодателно тяло (виж и германски въпрос).[източник? (Поискан преди 42 дни)]

През 1871 г. различните германски провинции били обединени в единен германски Райх под егидата на Прусия. В началото гражданскоправната законодателна власт била в ръцете на отделните щати, а не на Райха (Reich), който ги обединявал. През 1873 г. била направена поправка на Конституцията (наречена поправката Лекс Микел-Ласкер, във връзка с поръчителите ѝ Йоханес фон Микел и Едуард Ласкер), която прехвърлила законодателния авторитет на Райха. След поправката били формирани различни комисии, които да изготвят законопроект за бъдеща гражданска кодификация за цялата страна, който да замени автономните муниципални гражданскоправни системи и отношения в щатите.[източник? (Поискан преди 42 дни)]

Структура на законника[редактиране | редактиране на кода]

А. Обща част[редактиране | редактиране на кода]

„Allgemeiner Teil“, параграф 1 – 240, 7 раздела:

  • лица;
  • вещи и животни;
  • сделки;
  • срокове;
  • искова давност;
  • реализация на правата, самозащита (самопомощ);
  • обезпечение на интересите.

Б. Облигационно право[редактиране | редактиране на кода]

„Recht der Schuldverh?ltnisse“, параграф 241 до 853, 7 раздела:

  • съдържание на облигацията;
  • задължения произтичащи от договора;
  • прекратяване на поети задължения;
  • разпределяне на вземанията;
  • прехвърляне на дълг;
  • множественост от страна на длъжника и кредитора;
  • отделни видове договори.

В. Вещно право[редактиране | редактиране на кода]

„Sachenrecht“, параграф 854 до 1296, 9 раздела:

  • владение;
  • общи разпоредби за правото на земевладение;
  • собственост;
  • наследствено право върху постройки;
  • сервитути;
  • преимуществено право на закупуване;
  • вещни тежести;
  • ипотека, поземелен и рентен дълг;
  • залог на движими вещи и права.

Г. Семейно право[редактиране | редактиране на кода]

„Familienrecht“, параграф 1297 до 1921, 3 раздела:

  • граждански брак;
  • попечителство;
  • родство.

Д. Наследствено право[редактиране | редактиране на кода]

„Erbrecht“, 9 раздела; регламентира правото на наследяване и завещанията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]