Германски езици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Германски езици | |
|---|---|
| Разпространение: | Европа, Северна Америка, Австралия, Великобритания, Ирландия, Исландия, ЮАР и др. |
| Говорени от: | 559 000 000 (майчин) души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
Германските езици образуват един от клоновете на индоевропейското езиково семейство и са говорени от германските народи, които обитават Централна и Северна Европа, на север от границите на Римската империя.
Предполага се, че всички германски езици произлизат от хипотетичен старогермански език. Разделението между подгрупите обикновено не е точно определено. Повечето езици образуват непрекъсната област, като съседните диалекти са взаимно разбираеми, а по-отдалечените не са.
Германските езици се разделят на следните 3 групи:
- западногермански езици — включват езици, като английски, немски, нидерландски, идиш, люксембургски, африканс, западнофризийски, сатерландски и севернофризийски
- източногермански езици (изчезнали) — готски (единственият източногермански език със значително количество писмени източници), бургундски и вандалски
- северногермански езици — континентални: шведски, датски и норвежки островни: фарьорски и исландски