Германски твърдокосмест птичар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Германски твърдокосмест птичар (Дратхаар)
Dan vom Hardenberg 2.jpg
Германски дратхаар
Характеристики
Ръст Мъжки: 61—68 см
Женски: 57—64 см
Тегло Мъжки: 27—32 кг
Произход
Страна Flag of Germany.svg Германия
Година 1902
Класификация МФК
Група 7
Секция 1
Номер на стандарт 98
Германски твърдокосмест птичар (Дратхаар) в Общомедия

Германски твърдокосмест птичар (Германски дратхаар) (на немски: Deutsch Drahthaar, на английски: German Wirehaired Pointer) е порода средноголеми (по размер) ловни кучета, произхождащи от Германия. Дратхаарът е помощник на ловеца, който желае послушно куче, работещо със стойка, на недалечно разстояние. Той е пригоден за всички видове лов, обект на птичаря.

Общ външен вид[редактиране | редактиране на кода]

На ръст е едро, има масивно и грубо тяло с височина в холката от 57-68 см, с жив темперамент и умен поглед. Гръдният му кош е дълбок, а коремът прибран. Ушите са средно дълги и клепнали. Косместата покривка е гъста, твърда, средна дължина (3-4 см) и добре прилепнала към тялото. Около веждите има дълги кичурести косми, а също на носа и под долната челюст. Най-често кафяв, с множество бели или сивобели петна и точки. Може да бъде сребристосив, прошарен с кафяви петна или едноцветен.[1]

Класификация по Международната федерация по кинология[редактиране | редактиране на кода]

FСI Стандарт №98/29.11.2000 г. [2]
Група 7 – кучета работещи със стойка,
Секция 1 – континентални кучета работещи със стойка
С полагане на работен изпит.

Предназначение и ловни качества[редактиране | редактиране на кода]

Многостранно ползваемо ловно куче, работещо със стойка, приложимо за всякакъв вид работа в полето, гората и водата, както и като апортиращо куче след изстрела. Германският дратхаар търси грижливо, с постоянство и в близост на ловеца. Научава се да работи по кървава диря и едър дивеч. Стойката му е спокойна и твърда. Отличен апортьор е и не се плаши от студената вода и гъстите драки. Издържа на продължителни ловни излети, защото не търси бързо и си щади силите.[3]

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Смел и твърд, без злоба към дивеча, неагресивен. Извънредно привързан, добър, кротък и внимателен към децата. Той е силен, енергичен и неуморим. Дресира се лесно. Използва се при всякакви условия – в полето, в гъсти гористи места и мочурища за лов на пернат дивеч и зайци. Много темпераментно търсещо в гъста растителност и сурови условия с характерно движение в "совалка". [1][2][3]

Дресировка[редактиране | редактиране на кода]

Дресировката на това послушно куче е твърде лесна и няма урок, който то не би могло да усвои. Излишни са всякакви наказания. При неговото обучение с добро ще постигнем всичко. Тази негова изключителна послушност оправдава масовата му употреба от страна на германските ловци.

История[редактиране | редактиране на кода]

С въвеждане в употреба на ловната пушка след 1750 г. германците се започнали да развиват и създават такива ловни породи кучета, които да намират по-широко приложение в лова.
През 1882 г. е регистриран клуб „Германски щихелхаар“, през 1887 г. холандецът Корталс регистрира клуб „Грифон“, а през 1897 г. принц Солмс поставя началото на развъдната дейност на германски курцхаар с въвеждането и на племенната книга.
Господата Хегевалд (Зигмунд Фрайхер фон Зайдлиц и Нойкирхен) и Оберлендер си поставят за задача от наличния „материал“ да създадат възможно най-добрата порода грубокосместо куче за всестранно ловно ползване, работещо със стойка. Започват от създаването през 1881 г. на породата Пуделпойнтер. През 1887 регистрират клуб „ Пуделпойнтер“. През 1897 г. двамата изработват правилата за всестранни изпитания на създадения специално „Съюз за изпитания на ловни кучета“, регистриран в Берлин през 1891 г.
На 11 май 1902 г. в Щуценхаузен Хегевалд и Оберлендер основали клуб „Германски дратхаар“, който си поставил задача да създаде нова порода – твърдокосмест птичар с универсални полеви качества и "всесезонна" космена покривка. Така от определените 50 женски кучета възникват майчините линии от породата германски дратхаар. Тези първоначални майчини линии са:

  • 16 кучета германски щихелхаар
  • 11 кучета германски курцхаар
  • 17 кучета пуделпойнтер
  • 6 кучета грифон

През 1906 г. се провеждат първите Хегевалд-изпитания за разплодна пригодност на германски курцхаар. През 1920 г. се провеждат Хегевалд-изпитания за разплодна пригодност на рошавите породи кучета (създава се Съюз Хегевалд – обединение на четирите рошави породи дратхаар, щихелхаар, пуделпойнтер и грифон), като се води обща развъдна книга.
През 1928 г. съюз „Германски дратхаар“ поема отговорност за провеждане на Хегевалд-изпитанията и до 1974 г. са изпитания за всички рошави породи. От 1975 г. „Хегевалд“ е изпитание само за кучета, отразени в развъдната книга на германски дратхаар.
Отначало това е съюзно изпитание само за кучета от Германия. През 1979 г. се провежда Международно изпитание за Съюз германски дратхаар в Австрия. Тук се приемат критериите за допускане до Международно Хегевалд изпитание за разплодна пригодност, с цел – да участват най-добрите предствители на породата.

Международните Хегевалд изпитания се провеждат по условията на Правилника за есенни изпитания за разплодна пригодност като освен работа във вода, задължителна „дисциплина“ е работа по заешка следа. Освен по работни качества, внимание се отдава и на оценката на формата, конструкцията на тялото и космената покривка на кучето. 

Критериите за участие в Международните Хегевалд изпитания са определени и запазени и до днес, както следва:

  • минимум 65 точки на пролетни съюзни изпитания (в дисциплината заешка следа нос и претърсване оценката да е не по-малка от „мн.добър“
  • без отклонения в психиката
  • ясно изразена брада
  • форма и косъм – не по-ниска от „добър“
  • устойчиви на изстрел
  • за женски кучета – да са минали изпитания за злоба към хищници
  • да намери, апортира и акуратно да предаде мъртва патица от обрасла, дълбока водна площ.

За придобиване правото за разплод кучето трябва да е на минимум 24 месеца.
Резултатите от изпитанията се отразяват в развъдната книга на Съюза на ловните кучета на Германия.

През последните години и в България се наблюдава интерес към провеждането на изпитания по правилниците на германските и световните дратхаар организации.
От 2007 г. Републикански клуб Германски Дратхаар е приет и за асоциран член на Световния съюз (DD-WV) на годишното заседание по време на 74-я Хегевалд в Мелдорф/Шлесвиг-Холщайн.[4]
На 19.12.2008 г. е регистрирано Сдружение Ферайн Дойч Дратхаар България (Verein Deutsch Drahthaar – BG). Сдружението е прието за асоцииран член на Обединение Дойч Дратхаар (VDD) и провежда изпитания за развъдна и ловна пригодност.[5][6]

Стандарт на породата[2][7][редактиране | редактиране на кода]

В описанието на стандарта е заложено какъв трябва да е германския дратхаар в идеалния случай. Цел на развъждането е описаното в него устойчиво поведение, издръжливо, благородно, средно голямо, но мощно куче работещо със стойка, което на базата на целесъобразната си и хармонична конструкция и на твърдото, напълно защитаващо кожата окосмяване е в състояние да изпълни всички изисквания на разностранния лов. Обединението на германския дратхаар е създало критерии, с които отглеждащите кучета да се съобразяват и които са свързани с правилата за развъждане.[8]

Тип поведение[редактиране | редактиране на кода]

Уравновесена нервна система и силно развит ловен инстинкт.

Размерни съотношения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото по възможност да е равна на височината в холката или да я превишава най-много с три сантиметра.

Размери[редактиране | редактиране на кода]

Размери по FCI (Международна федерация по кинология), AKC (Американски киноложки клуб), KC (Киноложки клуб (Великобритания))
FCI AKC KC
ръст при холката /мъжки/, см 61–68 61–66 60–67
ръст при холката /женски/, см 57–64 мин. 56 56–62
тегло /мъжки/, кг 27–32 25–34
тегло /женски/, кг 20,5–29

Цвят[редактиране | редактиране на кода]

  • Кафяво пъстър (кафяв шимел) със или без петна;
  • Черно пъстър (черен шимел) със или без петна;
  • Кафяво със или без бяло гръдно петно;
  • Светло пъстро.

Останалите цветове не са разрешени.

Космена покривка[редактиране | редактиране на кода]

Остра, груба, цялостно прилегнала и гъста. Покриващият косъм е с дължина приблизително 2 – 4 см; гъста, непромокаема подкозина. Контурите на тялото не може да са неясни от дълга козина. Чрез своята твърдост и гъстота, тя трябва да осигурява толкова добра защита срещу атмосферни условия и наранявания, колкото е възможно. По долната част на крайниците, така както и в долната област на гърдите и корема, козината трябва да е по-къса, но не и по-малко гъста, по главата и ушите, козината трябва да е по-къса и в същото време по-гъста, но не по-мека. Ясно изразените вежди и добре развита, но не дълга, толкова груба, колкото е възможно, брада, подчертават непоколебимото изражение.

Кожа, мускулатура и кости[редактиране | редактиране на кода]

Кожата е средно дебела, еластична, плътно покриваща тялото. Костите са здрави и добре развити. Мускулатурата е добре развита.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Суха, пропорционална на тялото, с удължена клиновидна форма. Черепната част не е много широка, темето е леко изпъкнало. Задтилният издатък е слабо изразен. Надочните дъги не изпъкват рязко. Стопът е плавен, но не загладен. Скулите не изпъкват. Муцуната е с малка гърбица, слабо стесняваща се към носа, малко по-къса от черепната част. Устните са плътни, прилепнали към челюстите. В ъгъла на устата образуват малка гънка. Носната гъба е кафява, средно голяма, с добре развити ноздри. Правоъгълният профил на муцуната се създава само от брадата и мустаците.
Ушите са поставени над линията на очите, висящи, умерено дълги и дебели, с широка основа, стесняващи се към закръглените си върхове. Предният ръб плътно приляга към бузите.
Очите са косо поставени, средно големи, с овална форма. Цветът им е кафяв, като се предпочита по-тъмният нюанс.
Зъбите са бели, здрави, добре развити. Захапката е ножична.

Шия[редактиране | редактиране на кода]

Дълга приблизително колкото главата, мускулеста, суха, с леко изпъкнала горна линия и овално сечение.

Тяло[редактиране | редактиране на кода]

  • Гърди: Умерено широки, дълбоки, с овална форма. Ребрата са добре извити. Плаващите ребра са добре развити и осигуряват плавен преход от гърдите към корема.
  • Холка: Добре развита, умерено дълга, изпъква над линията на гърба.
  • Гръб: Прав, широк, мускулест и здрав.
  • Поясница: Широка, къса, мускулеста, леко изпъкнала, плавно преминаваща в крупата.
  • Крупа: Дълга, широка, мускулеста и леко наклонена.
  • Корем: Умерено повдигнат.
  • Предни крайници: Лопатките са косо поставени, плътно прилепнали към гръдния кош. Ъгълът на раменната става е около 100°. * Подрамената са сухи, мускулести, с добре развити кости. При поглед отпред – прави и успоредни. Метакарпусите са леко наклонени.
  • Задни крайници: Сухи, здрави и мускулести. При поглед отзад – прави и успоредни, а отстрани – с добре изразени ъгли на ставните съчленения. Бедрата са дълги и мускулести. Подбедрата са дълги. Метатарзусите са поставени отвесно.
  • Лапи: Овални, сводести, с плътно прибрани пръсти. Между пръстите растат гъсти твърди, немного дълги косми. Ноктите са здрави, насочени надолу.
  • Опашка: С дебела основа.

Важно[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъжките кучета трябва да имат два нормално развити и ясно различими тестиса, напълно спуснати в торбичката.
  • Само функционално и клинично здрави кучета трябва да се използват за разплод.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

При оценяването на едно куче трябва да се преценява степента, в която недостатъците се отразяват на общия вид на кучето. Всяко отклонение от гореизложените параметри се счита за недостатък.

Сериозни недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • Къса, тясна или остра муцуна;
  • Слаби (лоши) зъби;
  • Прекалено спуснати клепачи;
  • Вдлъбнат или шаранов гръб;
  • Силно обременени;
  • Лакти, завъртени навън или навътре;
  • Изкривени крака, кравешка скакателна става или събрана отзад при стоеж, а така също и при движение.
  • Постоянно движение в раван (конска стъпка, ту на двата леви, ту на двата десни крака) или тръс, нееластична или превзета походка;
  • Просветляла козина и недостатъчна подкозина.

Дисквалифициращи недостатъци[2][редактиране | редактиране на кода]

  • Агресивни или прекалено плашливи кучета (особено по отношение на устойчивостта на изстрел [8]);
  • Всяко куче, ясно показващо физическа или поведенческа аномалия;
  • Прогнатия, обратна или клещовидна захапка, липсващи зъби, различни от P1, твърде близко разположени кучешки зъби;
  • различни по цвят очи, „стъклени очи”;
  • Вродена завита или пречупена опашка;
  • Несъответствие в цвета: черни, дори и да са с петно на гърдите, бели или жълти кучета или меланж на бяло и жълто.

Козметични дефекти[8][редактиране | редактиране на кода]

Това са отклонения от стандарта, при които няма отклонения в постиженията и ползването на кучето. Според степента им на изразеност и честотата им, кучетата могат да получат дори оценка „отличен”.

  • малко плосък стоп
  • твърде дълги или широки уши
  • липса на вежди

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://www.hunterbg.com/page.php?id=36&g_id=49&p_id=0
  2. а б в г http://www.fci.be/Nomenclature/Standards/098g07-en.pdf
  3. а б http://www.hunter.bg/drathaar-115.html
  4. http://drahthaar.bg/bg/index/static/15
  5. Ранделов, Танко. Сп. Лов и риболов, 01.2010 г. За Германския дратхаар с любов
  6. http://vdd-bg.com/
  7. Динчев, Венелин. Световна енциклопедия на кучетата. Труд, София, 2003. ISBN 9545282827
  8. а б в http://drahthaar.bg/bg/index/static/17

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]