Герман Каравангелис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герман
Γερμανός
гръцки дуповник
Фото: Алберт Баубин, Солун
Фото: Алберт Баубин, Солун

Роден
Починал
Герман в Общомедия

Герман (на гръцки: Γερμανός, Германос) е виден гръцки духовник, костурски митрополит и основен двигател на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Каравангелис като семинарист в Халки

Роден е под името Стилианос Каравангелис (Στυλιανός Καραβαγγέλης) в село Стипси на остров Лесбос в 1866 година, но в 1868 година семейството му се мести в Адрамити в Мала Азия, където той израства. В 1888 година завършва семинарията на Халки, хиротонисан е за дякон под името Герман и заминава да учи теология и философия в Лайпциг и Бон. В 1891 година се връща в Константинопол и започва да преподава в училището в Халки (1891 - 1896). След четири години става перенски епископ и работи за неутрализирането на френската католическа пропаганда в района.

Костурски митрополит[редактиране | редактиране на кода]

Каравангелис в Лайпциг
Митрополит Герман с турски офицери. Снимка на Леонидас Папазоглу.

В 1900 година Каравангелис става патриаршески митрополит в западномакедонския град Костур. Каравангелис става основен оргинизатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с Павлос Мелас, Йон Драгумис и Ламброс Коромилас. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на ВМОРО в Костурско и Леринско като Коте Христов, Вангел Георгиев, Геле Търсиянски и Павел Киров и с тяхна помощ организира местни гъркомански чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като Апоскеп, Бобища, Българска Блаца, Вишени, Дреновени, Загоричани, Дъмбени, Косинец, Мокрени, Орман, Смърдеш и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти:

Всяка постъпка, без оглед от характера на деянието, предварително е благословена от Бога

.

Писмо от Герман Костурски до Йон Драгумис, 3 юли 1905

В помощ на гръцките интереси естествен съюзник са турската армия и администрация. Пред британския журналист Хенри Брайлсфорд Каравангелис заявява, че

съюзът с турците е само временен. Ще дойде великият ден, когато елинизмът ще предяви своите права. Но е необходимо първо да се смажат българите.[1]

Герман Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича „враг на гърците“[2].

Каравангелис директно координира действията си с турските офицери и организира съвместни акции срещу ВМОРО. На 10 август 1902 година той пише послание до солунския митрополит:

Турският всеобщ главатар Несат паша чрез моите разузнавачи поиска да узнае моето мнение за изпращане на поделение да прогони българските шайки. Отговорих му, за да се унищожат българските шайки, ще трябва в една нощ да се обсадят поне 40 села и да се хванат живи всички членове на шайките. Изпратих и каталог на тези села. Разбрах от каймакамина, че предстои пристигането на войскова сила от 1000 войници с цел да подгонят Комитета... след няколко дни ще имаме чудесно разтрисане из селата.[3]
Текст от Алманах Македония:„Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при топа, насоченъ срещу български села“.

С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към Българската екзархия. По време на потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Каравангелис присъства на опожаряването на селата Българска Блаца, Черешница и Вишени, като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на Патриаршията[4]:

Каравангелис и протосингел Платон Айвадзидис (последвал Герман в Амасия и убит в Малоазиатската катастрофа) на гроба на Мелас в църквата „Свети Архангели“, 31 март 1906 г.[5]
Откажете се от анатемосаната Екзархия и се завърнете в светото лоно на Светата Ортодоксална църква, ако не искате да изгорите живи като мишки в кафез.

По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя „елински произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.[6]

В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си[7], но го отрича пред британски журналист[8]. Каравангелис е и организатор на кървавата сватба в село Зелениче и клането в Загоричани[9].

По-късна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Germanos of Amasia Letter to Ion Dragoumis 16 February 1912 01.jpg Germanos of Amasia Letter to Ion Dragoumis 16 February 1912 02.jpg
Писмо от Германос Амасийски до Йон Драгумис, 16 февруари 1912 г.

Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и го изпраща като митрополит в Амасия. В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в Понт, а в 1916 година спасява град Самсун от опожаряване. По време на арменския геноцид се опитва да помога на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на Гръцко-турската война на 7 юни 1921 година задочно е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за янински митрополит. В 1913 и в 1921 година е сред кандидатите за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за унгарски митрополит и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена. На 12 август 1924 година отново е избран за амасийски митрополит, но не пристига в епархията си поради смъртната си присъда и остава във Виена като патриаршески екзарх за Централна Европа.[10]

Умира във Виена в 1935 година. В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Герман Каравангелис в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brailsford, Henry N. Macedonia: Its Races and Their Future, Methuen & Co., London, 1906, p.194.
  2. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.102-103.
  3. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр. 33-34
  4. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44-45.
  5. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  6. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония прес, София 2003 г., стр.27-28
  7. Каравангелис, Германос. „Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр.344
  8. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.103-4.
  9. Каравангелис, Германос, „МАКЕДОНСКАТА БОРБА (СПОМЕНИ)“, приложение към „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ, ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001 г., стр.359
  10. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 97. Посетен на 2014-09-13.
Атанасий костурски митрополит
(1900 – 1908)
Йоаким
Антим амасийски митрополит
(5 февруари 1908 – 27 октомври 1922)
Спиридон
Спиридон янински митрополит
(27 октомври 1922 – 1924)
Спиридон
? унгарски митрополит
(1924 – 12 август 1924)
?
Спиридон амасийски митрополит
(12 август 1924 – 10 февруари 1935)
Апостол
     Портал „Македония“         Портал „Македония