Герман (дем Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман
Άγιος Γερμανός
— село —
Стари къщи в Герман
Стари къщи в Герман
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1050 m
Население182 души (2011 г.)
ДемонимГѐрманци
Пощенски код530 77
Герман в Общомедия

Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на патриарх Герман I Константинополски или според други мнения на патриарх Герман Български, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис - надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Свети Герман“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман, хас на Касъм паша, с 69 ханета гяури, 52 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]

В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[8] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[9] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 26 турски къщи.[10]

След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[12]

Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:

Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[13]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[14]

При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[11]

При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селяни и съглашенски войници в Герман през Първата световна война, 1918 година.

През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[17] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[18]

След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[19] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[20]

По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша - 354 души, в СССР - 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[21]

В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[22]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият - на средно.[23]

В 2013 година е възстановена Германската воденица.[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Герман на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Куцуль[25][26] или Цуцуль[27] Κουτσούλ Δασωμένον[28] гора на ЮИ от Герман по левия бряг на Горна[26]
Горна Γκόρνα Άνώγι[28] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[26]
Сливье[25] Σλίβιε Κορομηλιά[28] връх в Баба на С от Герман (1635 m)[26]
Смеса[25] Σμέσα Σφήνα[28] местността на слива на Широка река и Стара река[26]
Преслап[25] Πρέσλαπ Γυμνό[28] местност на СИ от Герман[26]
Стого[25] Στόγο Βράχια[28]
Копанките[25] Κιοπάνκιτε Ποτίστρες[28] връх в Баба на ЮИ от Герман (2066 m)[26]
Киваница Κεϊβανίτσα Γιαννιώτικα[28] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[26]
Сувата ела[25] Σουβατάλα Έλάτια[28] връх в Баба на ЮИ от Герман (2125 m)[26]
Бела вода[25] Μπέλα Βόδα Καλονέρι[28] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[26]
Широки Мочари[28] или Мочарите[25] Σιρόκι Μοτσάρι Μητσάρα[28] местност на СИ от Герман по Широка река[29]
Рамна[25] Ράμνα Βοσκότοπος[28] местност в Баба на И от Герман[26]
Чоеко[25] Τσόεκο Χιονάτο[28] връх в Баба на И от Герман[26]
Горна Тумба Γκόρτσα Τούμπα Άνω Τούμπα[28] връх в Баба на И от Герман (2084 m)[26]
Широка[25] Σιρόκα Συράκον[28] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[26]
Вайлепуц[25] Βάλεπουτς Φαλακρόν[28] гранична местност на СИ от Герман в долината на Широка река[29]
Ържена[25] Ρεζίνα Ρετσίνα[28] река на СИ от Герман, десен приток на Широка[26]
Алейца[25] Άλέϊτσα Στρατ. Ντοϋρλος[28]
Асеноа Стена[25] Άσανά Στενά Τουρκυβούνια[28] гранична местност на СИ от Герман[26]
Стоп[25] Στοπ Έλληνικόν[28] връх в Баба на СИ от Герман (2131,5 m)[26]
Гарван[25] Γκάρβα Δεσποτικόν[28]
Преброявания
Централният площад в Герман
  • 1913 – 1621 души
  • 1920 – 1549 души
  • 1928 – 1622 души
  • 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 689 души
  • 1971 – 478 души
  • 1981 – 237 души
  • 1991 – 267 души
  • 2001 – 231 души
  • 2011 – 182 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петър Христов - Германчето
Родени в Герман
  • Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[30]
  • Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик
  • Вангел Бабинкостов (р. 1938), северномакедонски математик
  • Васил Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[31]
  • Герман Дамовски (1899 – 1959), български и гръцки политик, комунист
  • Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[32]
  • Дине Гроздановски (1875 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[33]
  • Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[30]
  • Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
  • Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[30]
  • Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Наум Спиров (1877 - 1955), български революционер от ВМОРО
  • Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[30]
  • Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[34]
  • Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
  • Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[35]
  • Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[36]
  • Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[37]
Местен комитет на „Охрана“[38]
  • Евстрати Хаджопов - командир
  • Христо Шапков
  • Димитър Хаджопов
  • Никола Малианов
  • Нико Карамфилов
Починали в Герман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  9. Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 214
  10. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  11. а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  13. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 360.
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64-65.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  18. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
  19. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  21. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  22. ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/Γ11655/339/27-1-1987 - ΦΕΚ 281/Δ/30-3-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 19 юли 2020 г.
  23. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  24. Παραδοσιακός Μύλος του Αγίου Γερμανού Πρεσπών // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  25. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 361-362.
  26. а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  27. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 439.
  28. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
  29. а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  30. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  31. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
  35. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  37. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009[неработеща препратка]
  38. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.