Направо към съдържанието

Герман (дем Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.
Герман
Άγιος Γερμανός
— село —
Стари къщи в Герман
Стари къщи в Герман
Гърция
40.8393° с. ш. 21.159° и. д.
Герман
Западна Македония
40.8393° с. ш. 21.159° и. д.
Герман
Леринско
40.8393° с. ш. 21.159° и. д.
Герман
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1050 m
Население161 души (2021 г.)
ДемонимГѐрманци
Пощенски код530 77
Герман в Общомедия

Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата със Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История

[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на патриарх Герман I Константинополски или според други мнения на патриарх Герман Български, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис – надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Средновековната църква „Свети Герман“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман, хас на Касъм паша, с 69 ханета гяури, 52 ергени гяури и 4 вдовици гяурки.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]

В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Герман е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 140 къщи.[8]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[9] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 26 турски къщи.[11]

След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[13]

Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:

„ Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[14] “

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[15]

При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[12]

При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Селяни и съглашенски войници в Герман през Първата световна война, 1918 година.

През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[19] “

След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[20] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[21]

На 17 април 1946 година жандармерия обсажда селото и арестува 40 души. След три месеца някои са освободени, някои изпратени в затвор в Лерин, а други в Солун. 13 от тях - Васил Белев, Герман Бабинкостов, Герман Боглев, Йоше Дамовски, Йондрич Иванов, Герман Младенов, Фоте Мечкаров, Вангел Нушев, Стоян Пандеов, Лазо Русев, Методия Торков, Вангел Цетелев и Стоянка Янкова - са изпратени в лагера Ура. През октомври 1948 година военен съд ги осъжда на смърт и те са разстреляни на 29 октомври.[22]

По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша – 354 души, в СССР – 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[23]

В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[24]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият – на средно.[25]

В 2013 година е възстановена Германската воденица.[26]

Прекръстени с официален указ местности в община Герман на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Куцуль[27][28] или Цуцуль[29] Κουτσούλ Δασωμένον[30] гора на ЮИ от Герман по левия бряг на Горна[28]
Горна Γκόρνα Άνώγι[30] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[28]
Сливье[27] Σλίβιε Κορομηλιά[30] връх в Баба на С от Герман (1635 m)[28]
Смеса[27] Σμέσα Σφήνα[30] местността на слива на Широка река и Стара река[28]
Преслап[27] Πρέσλαπ Γυμνό[30] местност на СИ от Герман[28]
Стого[27] Στόγο Βράχια[30]
Копанките[27] Κιοπάνκιτε Ποτίστρες[30] връх в Баба на ЮИ от Герман (2066 m)[28]
Киваница Κεϊβανίτσα Γιαννιώτικα[30] река в Баба на ЮИ от Герман, приток на Стара река[28]
Сувата ела[27] Σουβατάλα Έλάτια[30] връх в Баба на ЮИ от Герман (2125 m)[28]
Бела вода[27] Μπέλα Βόδα Καλονέρι[30] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[28]
Широки Мочари[30] или Мочарите[27] Σιρόκι Μοτσάρι Μητσάρα[30] местност на СИ от Герман по Широка река[31]
Рамна[27] Ράμνα Βοσκότοπος[30] местност в Баба на И от Герман[28]
Чоеко[27] Τσόεκο Χιονάτο[30] връх в Баба на И от Герман[28]
Горна Тумба Γκόρτσα Τούμπα Άνω Τούμπα[30] връх в Баба на И от Герман (2084 m)[28]
Широка[27] Σιρόκα Συράκον[30] река в Баба на И от Герман, приток на Стара река[28]
Вайлепуц[27] Βάλεπουτς Φαλακρόν[30] гранична местност на СИ от Герман в долината на Широка река[31]
Ържена[27] Ρεζίνα Ρετσίνα[30] река на СИ от Герман, десен приток на Широка[28]
Алейца[27] Άλέϊτσα Στρατ. Ντοϋρλος[30]
Асеноа Стена[27] Άσανά Στενά Τουρκυβούνια[30] гранична местност на СИ от Герман[28]
Стоп[27] Στοπ Έλληνικόν[30] връх в Баба на СИ от Герман (2131,5 m)[28]
Гарван[27] Γκάρβα Δεσποτικόν[30]
Преброявания
Централният площад в Герман
  • 1913 – 1621 души
  • 1920 – 1549 души
  • 1928 – 1622 души
  • 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 689 души
  • 1971 – 478 души
  • 1981 – 237 души
  • 1991 – 267 души
  • 2001 – 231 души
  • 2011 – 182 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Петър Христов – Германчето
Деецът на ВМОРО Герасим Германчето
Родени в Герман
  • Андон Василев, български революционер, четник на Петър Лесев в 1915 година[32]
  • Антон Попов, свещеник, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“[33]
  • Алекси Алексов (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[34]
  • Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик
  • Вангел Бабинкостов (р. 1938), северномакедонски математик
  • Васил Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[35]
  • Герман Дамовски (1899 – 1959), български и гръцки политик, комунист
  • Германия Пейкова (1931 – 1949), гръцка комунистка; в 1946 година влиза в ЕПОН; войник на ДАГ; пленена в битката за Лерин и разстреляна[36]
  • Дине Гроздановски (1875 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[37]
  • Йоан Дамулев (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[34]
  • Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
  • Константин Найдов (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[34]
  • Коче Ките, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „разбойничество“, осъден на доживотна каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[38]
  • Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Наум Дамев, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към комитите“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[38]
  • Наум Спиров (1877 – 1955), български революционер от ВМОРО
  • Никола Кючуков (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[34]
  • Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[39]
  • Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
  • Симо Колчаков (1927 - ?), участник в Гръцката гражданска война, ранен, лекуван в Корча, емигрант в Полша, а по-късно в Менсфийлд Парк, Австралия
  • Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[40]
  • Стоян Колчаков (1924 - 1949, Лерин), участник в Гражданската война, загинал в битката за Лерин
  • Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[41]
  • Хюсеин Джелалудин, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „откраднал предмети и задигнал добитък, когато населението на село Ръмби по време на бунта напуснало къщите си и избягало в планината“, осъден на 1 година от Апелативния наказателен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[42]
  • Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ; завършил с втория випуск офицерската школа на ДАГ и произведен в лейтенант; сражавал се на Воч, Грамос, Горуша; загинал на 4 юли 1949 година на Вич; посмъртно на 2 август 1949 година произведен в майор[43]
Местен комитет на „Охрана“[44]
  • Евстрати Хаджопов – командир
  • Христо Шапков
  • Димитър Хаджопов
  • Никола Малианов
  • Нико Карамфилов
Починали в Герман

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  10. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 214.
  11. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  12. ↑ а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  14. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 360.
  15. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64 – 65.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
  20. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 91 - 92. (на английски)
  22. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 91. (на английски)
  23. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  24. ↑ ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/Γ11655/339/27-1-1987 - ΦΕΚ 281/Δ/30-3-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 20 юли 2020. Посетен на 19 юли 2020 г.
  25. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  26. ↑ Παραδοσιακός Μύλος του Αγίου Γερμανού Πρεσπών // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  27. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 361 – 362. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  29. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 439. (на македонска литературна норма)
  30. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1778. (на гръцки)
  31. ↑ а б Topografska Karta JNA 1:50 000.
  32. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 30.
  33. ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944. Том 4. София, Македонски научен институт, 2003. с. 406.
  34. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  35. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  36. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 216 - 217. (на английски)
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  38. ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 37. (на македонска литературна норма)
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
  40. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  41. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  42. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 127. (на македонска литературна норма)
  43. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 167. (на английски)
  44. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946: политическа и военна история. София, Полиграф – Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Герман_(дем_Преспа)&oldid=12718145“.