Герман (дем Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман
Άγιος Γερμανός
— село —
Стари къщи в Герман
Стари къщи в Герман
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1050 m
Население 182 души (2011 г.)
Демоним Гѐрманци
Герман в Общомедия

Гѐрман (на гръцки: Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Северна Македония в подножието на ридовете на Баба Елата и Бела вода. През селото минават Стара река (Палеорема) и Горна река. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото носи името на цариградския патриарх Герман I или според други мнения на българския патриарх Герман, предстоятел на българската църква по времето на цар Самуил в края на X век. В селото е разположена средновековната църква „Свети Герман“ от XI век, в която през 1888 година е открит Самуиловият надпис - надгробната плоча на царските родители Никола и Рипсимия.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Свети Герман“

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Гирман с 69 домакинства.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от 1816 година.[4]

В края на XX век Герман е голямо село в Ресенската каза на Османската империя. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Герман има 213 домакинства с 1016 жители българи.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Герман (Guerman) е посочено като село в каза Ресен със 110 домакинства и 300 жители мюсюлмани и 20 българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Герман живеят 680 българи и 125 арнаути мохамедани.[7] По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Убити са 18 души.[8] Васил Чекаларов описва Герман като „чисто българско село със 150 къщи“.[9]

След въстанието християнското население на селото минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 1160 българи екзархисти и 90 албанци. В селото работят българско и гръцко училище.[11]

Петър Чаулев (според спомените на Петър Карчев) казва за Герман:

Макар че по-голямата част от селата в Преспанската област признаваха Патриаршията, между жителите на с. Герман имаше доста будни селяни, които подпомагаха нашето четническо движение: те бяха с българско съзнание.[12]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. Гърците извършват грабежи и отвличат няколко жени.[13]

При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Герман като „гърци“. Германци се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи екзархисти“, те няма да ги приемат.[10]

При избухването на Балканската война двама души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селяни и съглашенски войници в Герман през Първата световна война, 1918 година.

През войната в Герман влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Герман има 235 къщи славяни християни и 15 къщи арнаути мохамедани.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Агиос Германос, в превод Свети Герман.[16] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Герман е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

В село Герман един убит и двама ранени [от страна на гърците и германците].[17]

След войната през март 1946 година съдът в Лерин съди 30 души от Герман за участие в Охрана.[18] На 16 април 1946 година и през октомври 1948 година много от селяните са арестувани, осъдени и екзекутирани.[19]

По време на Гражданската война цялото население на Герман го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, но голяма част се установява в Полша - 354 души, в СССР - 105 души и в други социалистически страни. След войната в Герман се връщат част от старите му жители (290 души през 60-те години) и са заселени 840 власи от Епир и 70 понтийски гърци от Шаовци.[20]

В 1987 година Папанастасиевата къща в селото е обявена за паметник на културата.[21]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко-славофонско-понтийско“, като „македонският език“ в него е запазен на високо ниво, а влашкият - на средно.[22]

В 2013 година е възстановена Германската воденица.[23]

Преброявания
Централният площад в Герман
  • 1913 – 1621 души
  • 1920 – 1549 души
  • 1928 – 1622 души
  • 1940 – 2170 души заедно с населението на Шаовци
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 689 души
  • 1971 – 478 души
  • 1981 – 237 души
  • 1991 – 267 души
  • 2001 – 231 души
  • 2011 – 182 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петър Христов - Германчето
Родени в Герман
  • Flag of Greece.svg Алексиос Алексу (Αλέξιος Αλεξίου), гръцки андартски деец от втори клас[24]
  • Flag of Macedonia.svg Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик
  • Flag of Macedonia.svg Вангел Бабинкостов (р. 1938), северномакедонски математик
  • Flag of Bulgaria.svg Герман Дамовски (1899 – 1959), български и гръцки политик, комунист
  • Flag of Greece.svg Германия Пейкова (? – 1946), гръцка комунистка[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Гроздановски (1875 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Василев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Единадесета сярска дружина[26]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Дамулис (Ιωάννης Δαμούλης), гръцки андартски деец, селски първенец, убит от българи през 1904 година[24]
  • Flag of Macedonia.svg Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
  • Flag of Greece.svg Константинос Найдос (Κωνσταντίνος Νάιδος), гръцки андартски деец, подпомага четата на Каудис[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Фотев Геровски (1867 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Спиров, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Николаос Куцукис (Νικόλαος Κουτσούκης), гръцки андартски деец от втори клас[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Цветков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Христов Германчето (1867 – 1908), войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефо Германчето, български революционер, загинал преди 1908 г., погребан в братската могила в Апоскеп[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Христов Топалов, български революционер от ВМОРО, ръководител на местния революционен комитет и войвода на селската чета от Герман през Илинденско-Преображенското въстание[29]
  • Flag of Greece.svg Яне Колашков (? – 1949), гръцки комунист[30]
Местен комитет на „Охрана“[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Евстрати Хаджопов - командир
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Шапков
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Хаджопов
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Малианов
  • Flag of Bulgaria.svg Нико Карамфилов
Починали в Герман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  4. Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 5 януари 2015.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  8. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
  9. Бурилкова, И., Билярски, Ц. – „Васил Чекаларов – Дневник 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 214
  10. а б Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  12. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 360.
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64-65.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  16. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. Борис Николов, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр.103
  18. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  20. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  21. ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/Γ11655/339/27-1-1987 - ΦΕΚ 281/Δ/30-3-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 19 юли 2020 г.
  22. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  23. Παραδοσιακός Μύλος του Αγίου Γερμανού Πρεσπών. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  24. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 162. (на гръцки)
  25. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
  28. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
  30. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  31. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония