Герман II Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Герман II Константинополски (на гръцки: Γερμανός Β΄ Ναύπλιος; на латински: Germanus II Nauplius; † юни 1240) патриарх на Константинопол (в изгнание в Никея) от 1223 г. до смъртта си през юни 1240 г.

Той е роден в Анаплус в днешната околия Бешикташ през втората половина на 12 век. Той е дякон в Света София в Константинопол. След завладяването на Константинопол от кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. той отива в манастир в Ахирая.

На 4 януари 1223 г. Герман II е патриарх на Константинопол. Той помага на Йоан III Дука Ватаци в опитите му да възстанови силата на византийския император.

Той се стреми да възстонови единството на църквите и свикване на концил. През 1232 г. Герман II изпраща делегация от францисканци в Рим. През 1234 г. в Никея пристига делегация от францисканци и доминиканци. Един събор (концил) в Нимфеон (1234/1235) трябва да се прекъсне след византийско нападение против латинците в Константинопол.

През 1235 г. той признава патриаршията на Втората българска държава, която му се подчинява. Той посветил през 1235 г. търновския архиепископ Йоаким († 1246) за патриарх на България. Той признава сръбската църква като независима (автокефал).

Герман умира през юни 1240 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael Angold: Byzantium in exile. In: David Abulafia (ed.): The New Cambridge Medieval History. Bd. 5 (1198 – 1300), Cambridge University Press, 1999, S. 543 – 568, ISBN 0-521-36289-X.
  • Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Bd. 3: Faber Felix – Juwayni, Al-. Brepols Publishers, Turnhout 2012, ISBN 978-2-503-53243-1, S. 107 – 108.
  • Kazhdan, Alexander, ed. (1991). Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-504652-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]