Геровски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Правописът, използван от Найден Геров, е използван в публикувания от него речник и се отличава от съвременния в много отношения.

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

  • Звуците ш, ж и ч се считат за меки и след тях се пишат само меки гласни.
  • Звуците к, г и х се считат за твърди и след тях се пишат само твърди гласни, освен в чужди думи.
  • Буквата я има фонетична стойност е и стои на мястото на малката носовка в старобългарски език.
  • Буквата щ се ползва само в собствени думи; в чужди думи се пише съчетанието шт.
  • Звукът [ъ] се отбелязва, според историческия си произход, с четирите букви ъ, ь, ѫ и ѭ.
  • Групите ър/ръ, ъл/лъ се пишат винаги ръ/рь и лъ/ль съответно.
  • Окончанията на глаголите от II спр. в 3 л. мн.ч. са меки и се пишат с я, а в 1. л. ед.ч. са твърди и се пишат с ѫ.
  • Прави се разграничение между пряк и косвен падеж при съществителните от мъжки род, ед.ч. и мн.ч., при съществителните в ж.р. само в ед.ч.
  • Членът се пише разделен с чертица, прилагателните имена от м.р. ед.ч. се членуват с -ий.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Пловдивска книжовноезикова школа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]