Гертруда от Нивел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гертруда от Нивел
GetrudNivelles.jpg
Гертруда от Нивел, картина от ок. 1530
Родена
Починала

Религия Католическа църква
Семейство
Род Пипиниди[1]
Баща Пипин Ланденски[2]
Майка Ита[1]
Братя/сестри Гримоалд Стари[1]
Бега[1]
Баво
Гертруда от Нивел в Общомедия

Гертруда от Нивел (на немски: Gertrud von Nivelles, Gertraud, Gertraudt, Gertrude, Geretrudis) е абатеса на манастира Нивел в Белгия. Тя е Светия и покровителка на Ланден. Чества се на 17 март.

Гертруда е дъщеря на Пипин Ланденски (580 – 640), франкски майордом (хаузмайер) на Австразия и съпругата му Ита от Нивел (592 – 652), която подарява през 640 г. манастира Андена в Белгия.

Тя е по-малка сестра на св. Баво, Света Бега и майордом Гримоалд Стари.

На 14 години тя влиза в основания от нейната майка манастир в Нивел. През средата на 7 век Гертруда основава бенедиктинското абатство в Карлбург в Долна Франкония, който се грижи особено за бедните, болните и сакатите.[3] След смъртта на майка ѝ Гертруда ръководи като абатеса от 652 г. до смъртта си абатството в Нивел.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Bautz: Gertrud von Nivelles. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 232 – 233
  • Die heilige Gertraudt. In: Der Stralauer Fischzug. Sagen, Geschichten und Bräuche aus dem alten Berlin. Verlag Neues Leben Berlin 1987, ISBN 3-355-00326-3; S. 119/120
  • McNamara, Jo Ann and John E. Halbord with E. Gordon Whatley. Sainted Women of the Dark Ages. Durham, N.C.: Duke University Press, 1992
  • Peyroux, Catherine. „Gertrude's Furor: Reading Anger in an Early Medieval Saint's Life.“ In Anger's Past: The Social Uses of an Emotion in the Middle Ages. Barbara H. Rosenwein, ed. Ithaca, N.Y.: Cornell University Press, 1998, 36 – 55
  • M.J.H. Madou, Gertrude de Nivelle (sainte), Dictionnaire d'histoire et de géographie ecclésiastiques, vol. XX. (Gatianensis – Giry), Paris, Librairie Letouzey et Ané,‎ 1984 ISBN 2-7063-0157-0, col. 1065 – 8
  • Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. „Pluriel“,‎ 1983 (réimpr. 1997), 490 p. ISBN 2-01-278851-3, p. 31 – 3.
  • Christian Settipani, Les Ancêtres de Charlemagne, Paris,‎ 1989, 170 p. ISBN 2-906483-28-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г fmg.ac, Посетен на 42434 г..
  2. fmg.ac, Посетен на 2434 г..
  3. Als Karlburg noch Königshof war, mainpost.de