Гершон Барах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гершон Барах
Gershon Barag
израелски психоаналитик
Роден
1902 г.
Починал
26 май 1957 г. (55 г.)
Националност Флаг на Израел Израел
Научна дейност
Област Психология
Образование Франкфуртски университет

Гершон Барах (на английски: Gershon Barag) е израелски психоаналитик и лекар-дерматолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1902 година в Руската империя, но когато е малък родителите му се местят в Палестина. Завършва гимназията Херцел в Тел Авив. По-късно се мести във Франкфурт на Майн. Там през 1922 г. започва да учи медицина, като през 1926 заминава за един семестър в Берлин. Получава медицинската си степен през 1927 във Франкфурт. Пише докторска дисертация под ръководството на професор Херксхаймер на тема „Венерическия сифилис, резистентен на Салварзан“. Сближава се с Карл Ландауер и впоследствие иска от него да го анализира. Тъй като двамата са станали прекалено близки, Ландауер му отказва и го препраща към Психоаналитичния институт в Берлин. Там преминава обучителна анализа при Йеньо Харник за около 2 години. По-късно придобива лиценз за упражняване на медицинската си професия и работи в различни болници и санаториуми. През това време жена му започва да учи медицина, а след това и психоанализа под негово влияние.

След идването на власт на Хитлер през 1933 година, лицензът му е отнет и той заминава да работи в частна институция в Литенхайд, Швейцария, където се помещават 600 души. За кратко остава в Лондон, където се ражда и синът му Дан, който по-късно става археолог. По това време се жени. През 1933 г. заедно с Макс Айтингон, Илия Шалит, жена си Герда, Ана Смелянски, Вики Бен-Тал и Рут Яфе, създава Психоаналитичното общество на Палестина.[1] В края на 1935 се местят в Тел Авив, където на следващата година е приет в Психоаналитичното общество на Палестина.

Барах не подкрепя лаическата анализа и смята, че психоанализата е част от медицината.[2]

Умира на 26 май 1957 година в Тел Авив на 55-годишна възраст.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Барах разглежда месианската идея за Златната епоха, като колективна надежда, а вярата за живот след смъртта като „лична фантазия“. Според него светата Троица е „интернализация на майката и бащата вътре в Аз-а.“[3] Той открива, че у юдаизма такава патрицентрична религия могат да бъдат открити черти на богиня-майка и че всяка божествена фигура носи и мъжки, и женски черти.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Zur Psychoanalyse der Prostitution, Imago 23, 330 – 362, 1937
  • 1947a, The mother in the religious concepts of Judaism, Amer. Imago, 4, 1, 32 – 53
  • 1947b, Question of Jewish monotheism, Amer. Imago 4, 3, 8 – 25

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Paris 2005, p. 876
  2. Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:618
  3. Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:618

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Paris 2005
  • Gumbel, E. (1958). Dr. Gershon Barag. Int. J. Psycho-Anal., 39:617 – 619.