Гецово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гецово
Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник
Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник
Общи данни
Население 1 779 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,616 km²
Надм. височина 176±1 m
Пощ. код 7219
Тел. код 084
МПС код РР
ЕКАТТЕ 18589
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Разград
Валентин Василев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гецово
Пламен Пантилеев
(ГЕРБ)
Гецово в Общомедия

Гѐцово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от селото от пролетта на 2007 г.

Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен[1] Той съобщава името му като Хасанлар и го определя като българско село, на половин час път от което има воденица и голямо землено укрепително съоръжение, направено от руски войски, за да отбраняват прохода в долината.

След 1894 селото е преименувано на Борисово заради раждането на престолонаследника Борис III. Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.

Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.

Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.

В селото живеят етнически българи (етнографска група - капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991 година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 654
1946 2 677
1956 2 484
1965 2 705
1975 -
1985 -
1992 2 340
2001 2 038
2011 1 774

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1 774 100.00
Българи 1 696 95.60
Турци 5 0.28
Цигани 0 0.00
Други 11 0.62
Не се самоопределят 3 0.16
Не отговорили 59 3.32

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“
Основно училище „Иван Вазов

Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква - „Свети Димитър“, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово. Свещеник от 1967 година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище "Иван Вазов", (1933 година), което бива затворено през 2008 година. Първото училище в с. Гецово е основано през 1852 година.
  • Целодневна детска градина"Здравец", открита през 1967 година, първа детска градина в Гецово - 1940 година;
  • Читалище "Просвета 1883", обществена библиотека, първо читалище в Гецово - 1883 година.
  • Селски бани
  • В кметството се помещават лекарски и зъболекарски кабинети

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорни ансамбли:

  • Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка” с художествен ръководител Олга Димитрова;
  • Ансамбъл за автентичен фолклор "Капанци" с художествен ръководител Любен Ганев;
  • Школа по народни танци "Капанска магия" с ръководители Неделчо Райчев и Милен Станчев.
  • Селото има две чешми с изворна вода.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният селски събор се провежда ежегодно на 6 май.
  • Ежеседмичен неделен пазар на животни. (вече недействащ)

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. след 15-годишно прекъсване е възстановен футболният отбор на селото Ураган (Гецово).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
Свързани
  • Александър Барт (р. 1986), френски футболист, живее в селото от лятото 2011 г. до пролетта на 2014 г.[5]
  • Емил Гъргоров (р. 1981), български футболист, живее в селото от 2011 г. до 2013 г.
  • Мишел Платини (р. 1983), бразилски футболист, живее в селото от 2013 до 2014 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В западната част на селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История, бит и култура на с. Гецово, Разградско – Кирил Ризов, 1970
  • Село Гецово, община Разград – Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001
  • История на село Гецово, Разградска област – Пеньо Илиев Ризов, Издателство "Обнова" Сливен 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България