Гецово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гецово
Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник
Центърът на селото със сградата на кметството и войнишкият паметник
Общи данни
Население 1 779 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,616 km²
Надм. височина 176±1 m
Пощ. код 7219
Тел. код 084
МПС код РР
ЕКАТТЕ 18589
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Разград
Валентин Василев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гецово
Пламен Пантилеев
(ГЕРБ)
Гецово в Общомедия

Гѐцово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от селото от пролетта на 2007 г.

Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.

Предишни наименования на селото: по турско време се е казвало- Хасанлар, от 1894 - Борисово (заради раждането на Цар Борис III). Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.

Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.

Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.

В селото живеят етнически българи (етнографска група - капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991 година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2 654
1946 2 677
1956 2 484
1965 2 705
1975 -
1985 -
1992 2 340
2001 2 038
2011 1 774

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 1 774 100.00
Българи 1 696 95.60
Турци 5 0.28
Цигани 0 0.00
Други 11 0.62
Не се самоопределят 3 0.16
Не отговорили 59 3.32

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“
Основно училище „Иван Вазов

Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква - „Свети Димитър“, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово. Свещеник от 1967 година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище "Иван Вазов", (1933 година), което бива затворено през 2008 година. Първото училище в с. Гецово е основано през 1852 година.
  • Целодневна детска градина"Здравец", открита през 1967 година, първа детска градина в Гецово - 1940 година;
  • Читалище "Просвета 1883", обществена библиотека, първо читалище в Гецово - 1883 година.
  • Селски бани
  • В кметството се помещават лекарски и зъболекарски кабинети

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фолклорни ансамбли:

  • Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка” с художествен ръководител Олга Димитрова;
  • Ансамбъл за автентичен фолклор "Капанци" с художествен ръководител Любен Ганев;
  • Школа по народни танци "Капанска магия" с ръководители Неделчо Райчев и Милен Станчев.
  • Селото има две чешми с изворна вода.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционният селски събор се провежда ежегодно на 6 май.
  • Ежеседмичен неделен пазар на животни. (вече недействащ)

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. след 15-годишно прекъсване е възстановен футболният отбор на селото Ураган (Гецово).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
Свързани
  • Александър Барт (р. 1986), френски футболист, живее в селото от лятото 2011 г. до пролетта на 2014 г.[4]
  • Емил Гъргоров (р. 1981), български футболист, живее в селото от 2011 г. до 2013 г.
  • Мишел Платини (р. 1983), бразилски футболист, живее в селото от 2013 до 2014 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В западната част на селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Гецово, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 16 ноември 2018. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 16 ноември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 16 ноември 2018. (на английски)
  4. gong.bg

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История, бит и култура на с. Гецово, Разградско – Кирил Ризов, 1970
  • Село Гецово, община Разград – Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001
  • История на село Гецово, Разградска област – Пеньо Илиев Ризов, Издателство "Обнова" Сливен 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България