Гзиме Старова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гзиме Старова
Gzime Starova
северномакедонска юристка
Родена

Образование Люблянски университет
Право
Образование Скопски университет, Люблянски университет
Работила в Скопски университет
Семейство
Съпруг Луан Старова
Деца Дита Старова-Керими

Гзиме Старова (на албански: Gzime Starova; на македонска литературна норма: Гзиме Старова) е видна юристка от Северна Македония, членка на Конституционния съд страната от 2013 до 2017 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 24 декември 1946 година в албанско семейство в град Скопие, тогава във Федеративна народна република Югославия. Основно и средно образование завършва в родния си град, след което в 1970 година завършва Юридическия факултет на Скопския университет „Кирил и Методий“. Започва работа във факултета на следната 1971 година, първоначално като стажант в катедрата за административно-правни науки, а от 1973 година като асистент по предмета трудово право и социално осигуряване. В 1978 година защитава магистърска теза в Юридическия факултет на тема „Специална защита на работниците при работа“ (Посебна заштита на работниците при работа). В 1979 година става преподавател по трудово право и социално осигуряване. В 1991 година защитава докторат в Юридическия факултет на Люблянския университет на тема „Уреждане на работните въпроси в СФРЈ и неговите видове“ (Уредување на работните односи во СФРЈ и неговите облици). В 1992 година става доцент в Юридическия факултет в Скопие по предмета трудово право и социално осигуряване. От 1992 до 1994 година е членка на Управителния съвет на Фонда за пенсионно и инвалидно осигуряване на Република Македония. В 1997 година става извънреден, а в 2002 година е избрана за редовен професор. В 1998 - 1999 година е представител на Република Македония в Комитета на експерти за локални социални служби в Съвета на Европа. От 2004 до 2008 година е заместник-председател на Сената на Скопския университет.[1]

В 2001 година започва да преподава като редовен професор по трудово право и социално осигуряване и в Юридическия факултет на Университета на Югоизточна Европа в Тетово, където преподава на албански и на македонски литературен език. Членка е на борда на университета.[1]

В 1997 година за превода на „Есе за кризата“ на Филип Сеген получава наградата за най-добър превод в областта на есеистиката „Вангя Чашуле“.[1]

В 1999 година Гзиме Старова е гостуващ професор в Университета в Кайляри, Италия, а през ноември 2004 година в Юридическия факултет на Университета „Рене Декарт“ в Париж.[1]

От 7 октомври 2008 година до 7 октомври 2017 година е съдия в Конституционния съд на Република Македония.[2]

Омъжена е за писателя Луан Старова. Дъщеря им Дита Старова-Керими е художничка.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

В 2004 година за приноси в университетската и научната дейност от международно значение Гзиме Старова получава отличието на френската държава „Академични палми“. В същата година за нейните достижения в областта на образованието и науката Държавният департамент на САЩ я обявява за една от шестте най-успели жени в Република Македония. През ноември 2005 година Старова получава държавната награда за постижения в областта на образованието в Република Македония „Свети Климент Охридски“. Носителка е на два плакета на Скопския университет в 2004 и 2005 година.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Посебна заштита на работниците“, Студентски збор, Скопје, 1987, 131 стр.
  • „Работните односи од експеримент до нова реалност“, Студентски збор, Скопје, 1992, 144 стр.
  • „Работните односи во македонскот и меѓународното законодавство“, Нова Македонија, Скопје, 1994, 212 стр.
  • „Трудово право“, Правен Факултет, Скопје, 1996, 463 стр. (в съавторство с д-р Тито Беличанец)
  • „Есеј за кризата“, Култура, Скопје, 1997, 149 стр. (превод от френски език на книгата на Филип Сеген)
  • „Меѓународно трудово право и законодавство“, Ѓурѓа, Скопје, 1999, 125 стр.
  • „Граѓанско образование за средните стручни училишта“, Биро за развој на образованието на република македонија, Скопје, 2000. (в съавторство с група автори)
  • „Љубов, поезија и мудрост“, Ѓурѓа, Скопје 2001, 124 стр. (превод от френски език на книгата на Едгар Морен)
  • „Аболиција“, Култура, Скопје, 2002, 303 стр. (превод от френски език на книгата на Робер Бадентер)
  • „Трудово право-теорија и законодавство“, Просветно дело, 2003, 374 стр.
  • „E drejta e punës“, Logos A, Скопје, 2004, 350 стр.
  • „Положбата и правата на вработената жена“, Сојуз на организации на жени на Република Македониј, Скопје 2003, 240 стр.
  • „Работни односи-коментар на законот за работни односи“ Скопје, 2003. (в съавторство с д-р Тони Каламатиев)
  • „Европската унија во XXI век - институции и економија“, Logos A, Скопје 2004, 247 стр. (превод от френски език на книгата на Морис Дурусе).[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Гзиме Старова. // Уставен суд на Северна Македонија. Посетен на 24 май 2019 г.
  2. Уставен останува без судии - заврши мандатот и на судијките Старова и Габер-Дамјановска. // Сведок, 9 октомври 2017 г. Посетен на 24 май 2019 г.
  3. Ивановска-Илиевска, Весна. Дита Старова-Ќерими, ликовен уметник: Со син ми и ќерка ми земаме бои и заедно создаваме дело – во тие моменти се пресреќни. // Деца.мк, 30 април 2018 г. Посетен на 24 май 2019 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония